Гарата на ужасите или как столицата посреща гостите си

Ами как ги посреща – с гледка на спящи по пейките клошари и разхвърляни всевъзможни боклуци, с аромат на човешка урина и желание никога повече да не се озоват на Централната жп гара в София.

Искаш, не искаш обаче, ако си тръгнал да пътуваш и не разполагаш със собствен автомобил и пари за автобусен билет най-вероятно ще ти наложи да се срещнеш отблизо с красотите на възловата жп станция в столицата. Пък и все пак за сега пътуването с влак си остава най-евтиният превоз за дълги разстояния, което го прави привлекателен въпреки постоянните обитатели на гарата – ята гълъби, лепиларчета и купчини от фекалии.

Може би тези неща нямаше да се набиват чак толкова на очи, ако беше направен опит да се създадат поне минимални условия за комфорт на пътуващите. Да, ама не! Това осветление, охрана и поддръжка на подлезите си е чист лукс, за който нарамилите сакове и раници има само да си мечтаят, докато преминават с полузатворени очи и по възможност „запушен” обонятелен орган.

Че имаше някакви опити за реконструкция и освежаване на района в и около централната столична гара, така е, но хем резултатите не бяха задоволителни, хем не се задържаха и толкоз, че да има кой да ги оцени. Ремонтираните съоръжения за подземно преминаване на натовареното кръстовище бързо се превърнаха в свърталище на всякаква софийска измет, без извинение, монтираните в самата сграда на гарата пейки – в дом на клошари, а супер модерната шапка – в нещо, което така и не се знае за какво точно служи. Освен за наблюдателна кула за всякакви хвъркати.

Този приятел къде ли нощува?

То добре, че поне те наблюдават, че охраната на жп гарата и за това не я бива. Полицаите, които трябва да бдят за спокойствието на пътуващите, най-незаинтересовано си чоплят семки, докато в близост до тях съмнителни субекти следят кой какво е натоварил в багажа си, току виж нещо си харесали.

Има и едни други постоянни обитатели на площите около пероните – кожодери, които се представят за таксиджии. Къде другаде ще им се усмихне късметът да срещнат някой заблуден човечец – я идващ от дълбоката провинция, я от чужда страна, който ни знае как вървят тарифите на бакшишите, ни се е парил някога от софийски тарикати. Ако мине номерът – кеф, ако не – яко дим. Пък после хоп – и пак на стоянката.

Ама така е – и те гледат да припечелят! Пък и не е лесно по цял ден да се въртиш около софийската гара с надеждата нещо да клъвне.

За най-честите нощни посетители на района няма и да споменаваме. То легенди се носят за това колко оборотна е ЖП гарата, не само по отношение на преминаващи влакове. Проститутки и сводници обикалят из мрака, примирили се и с миризмата, и с фекалиите. Парсата е важна!

Та така – мила родна картинка, само дето ги няма двете липи от пред, а на тяхно място погледа привлича острял часовник – един от символите на столичния град. И докато на софиянци почти не им прави впечатление в какво точно ще стъпят, когато слязат от влака, представяте ли си с каква физиономия чужденците вдишват ароматния перонен въздух. 

Ако трябва да бъда честна, аз не искам, защото все още нося малко гордост, че съм българка!