Наш алпинист загина в мъки, изоставен под К2

Наш алпинист загина в мъки, изоставен под К2
3 (60%) 2 votes

В 10 часа сутринта българско време на 19 юли, понеделник, името на българския алпинист Петър Георгиев Унжиев се появи в списъка на жертвите на втория по височина връх в света – хималайския осемхилядник К2 (8611 м.), съобщават от в. „ШОУ“. Смъртта му потвъ­рди Ешар Карим от международната експедиция ATP International К2 Expedition 2010, в която нашенецът участваше. Той съобщи, че Унжиев е починал от височинна болест в базов лагер 2 под върха. Каза още, че семейството на алпиниста е поискало останките му да бъдат погребани в лагера.

От РАЗКРИТИЯ.КОМ узнахме, че Петър е планирал да изкачи К2 това лято, а през есента да на­прави трети опит да изкачи Манаслу (8163 м) – осмият по височина връх в света, допълни Карим.

Българинът е умрял мъчително. Това става ясно от кореспонденция в най-големия сайт за хималайските осемхилядници everestnews. com. Там алпинистът Джордже Димареску е изпратил спешно сърцераздирателно описание на смъртта на Петър още на 18 юли. Румънецът не знае името му, а само че е българин, затова алармира сайта на катерачите. От кореспон­денцията се разбира, че Унжиев може би е умрял още на 17-и. Сайтът задържа съобщението, до­като бъде уведомено семейството на загиналия.

К2

Страховития връх К2

Ето го u потресаващият разказ на Димареску;

Тази сутрин трескаво се опит­вах да намеря някого в лагер 2 да провери как е един българин, който пристигна там след мен. Лицето му показваше, че е напъ­лно дезориентиран и физически изчерпан. Изглеждаше като зомби. Запомнил бях този мъж, защото ме следваше от самото начало. Няколко пъти сме говорили. Той все ме питаше – къде е лагер 1, къде е лагер 2. Показвах му, но той продължаваше да задава същите въпроси, отново и отново. Изглеждаше неспособен да раз­бере, въпреки че английският му не беше много лош. Но повече за него ще разкажа по-късно.

Вечерта в петък, 16 юли, чух­ме странни шумове, идващи от малката му палатка „ферино“. Видяхме двама мъже – българина и още един – добре екипиран, за когото първо помислих, че също е българин. Оказа се, че е шибан пакистански водач. Причината да го нарека „шибан“ е, че изостави българина в лагер 2 и слезе надолу към базовия лагер.

Тази сутрин умолявах водача на корейската експедиция да се обади по радиото на своите хора, които току-що бяха слезли от лагер 3 в лагер 2. След безкраен комуникационен кошмар отговорът дойде. Кореецът, както си седеше на масата, ме погледна и прокара показалеца си по врата си все едно се коли. Не разбрах какво иска да ми каже, но Исак – готвача, каза: „Край, мъртъв е!”.

Излязох от палатката и се раз­плаках. Тази смърт ще допълни лошата слава на К2, но върхът не беше виновен, времето този път беше хубаво.

Върнах се до радиото и казах на Ринджин и Минма – нашите двама шерпи, които бях оставил на изчакване в лагер 1 в случай, че българинът се нуждае от помощ: „Тръгвайте, той е мъртъв, потвъ­рдено е.“ По-рано Ринджин ни беше съобщил по радиото, че сутринта е викал пред палатката на българина, но не получил отговор.“Умрял е“, каза той.

Иво Майер, член на нашата ек­спедиция, който слезе от лагер 2 тази сутрин, потвърди, че раницата, котките и секача все още стоят до палатката на българина, където ги бях видял предишния ден – когато вече имах лошо предчувствие за този човек, след като го погледнах в лицето.

Ние с Иво сечахме в леда място за неговата палатка, когато бълга­ринът пристигна в лагер 2. Той се взря в мен, сякаш търсеше помощ. После влезе в палатката си. По-късно оттам започнаха да се чуват шумове – стенания и пъшкане. Често казано, не знаех как да ги тълкувам в онзи момент.

Сутринта реших да сляза от ла­гер 2. Природата ме подгони първо към тоалетната. Спуснах се до нея покрай палатката му, но не почуках. Държах секача с две ръце, защото не си бях сложил котките и затова се качих обратно в моята палатка. Реших, че ще проверя палатката на българина, когато събера нещата си и тръгна да се спускам. За съжа­ление след като си събрах багажа, увиснах на въжетата и почнах да се спускам – бях забравил за първона­чалното си намерение да проверя палатката на българина.

Безкрайно съжалявам за това – никога няма да разбера дали по това време българинът е бил още жив. Бях сам в лагер 2 по това вре­ме, имах една кислородна бутилка и една маска с регулатор.

На семейството на падналия мъж казвам: Моля за огромно извине­ние. Ще съжалявам за действията си до края на живота си!

Това е една тъжна новина за една ненужна смърт на един човек, малко познат тук. Тя ми напомни за 2004 г. под Еверест, когато племенницата на Христо Проданов тръгна към върха да търси чичо си, който загина на западния хребет. Тя искаше да се спусне до хребета и да наме­ри тялото му, което стоеше там от 20 години. Умно или безумно бе това, не се наемам да твърдя, но тя умря, търсейки.

ДОСИЕ

40-годишният Петър Унжиев тръгна на тази експедиция за покоряването на К2 със спонсорството на Столичната община. Дото­гава бе участвал в експедиции до 3 осемхилядника, но поради различни причини все не успяваше да стигне до края. Последният етап от подготовката му за К2, който е определян като най-труден за покоряване от всички, бе традиционната обиколка на Витоша. Той спечели първото място по 100-километровата дистанция с над 2 часа аванс.

През 2004 г. в опита си да покорят Еверест загинаха Мариана Масларова и Христо Хри­стов. Масларова бе племенница на отишлия си през 1984-а на връщане от Покрива на света Христо Проданов.

Коментари чрез Facebook

коментара

loading...

Разкрития.ком препоръчва и:

Няма коментари

Добавете коментар