Кой е новият Георги Стоев? Кой ще довърши онова, което Боби Цанков започна?

Два въпроса, един отговор – Васил Филипов! Бившият шеф на „Булгаргаз“ може и да няма подобни намерения, но такова е впечатлението, което остана в мен, след като прочетох едно негово интервю, публикувано в предишния брой на вестник „Шоу“.

Преди всичко останало, нека накратко си припомним кой е Васил Филипов.

Васил Филипов е завършил ВИИ „Карл Маркс“ (сега УНСС) през 1979 г., специалност „Вътрешна търговия“. Бил е изпълнителен директор на „Булгаргаз“ в периода 1997-98 г. Назначен е от служебния премиер Стефан Софиянски. Докато заемаше този пост, бе подписан дългосрочен договор за доставки и транзит на синьо гориво с „Газпром“, променен от бившия министър Румен Овчаров.

Във въпросното интервю господин Филипов с известна носталгия разказва за времето, когато е бил нещо повече от експерт в политиката. Още в началото той нахакано декларира: Предлагаха ми 50 милиона, за да оставя “Мултигруп” в бизнеса с газта. След това уточнява, че “Мултигруп” са имали властови амбиции.

„Ако ги бяха осъществили, България нямаше да тръгне към Европа. Щяхме да си останем към Молдова. Защото “Мулти” беше петата колона на Москва. „

Къде са парите на „Мулти“ сега? Не и в Москва, Молдова или където и да е в безкрайната руска страна. Абсолютно нелогично твърдение, според мен. Единият от директорите в компанията на Илия Павлов беше някаква личност от Запада, доколкото си спомням. И веднага след това Филипов страховито започва да обяснява, че след като е отказал всичките мулти-съблазни в името на народа, мултаците го били „поръчали“ на белградската мафия.

Без да капка ирония казвам, че в интервюто на Васил Филипов има някакъв ретро-санимент. Като четеш какви ги говори и започваш да си задаваш въпроса – колко десетилетия са минали от началото на 90-те? Точно две, вече сме във второто хилядолетие. Затова обяснения от рода на това колко читав политик е бил Софиянски, са меко казано смешни и алогични. Всички знаем какво представлява вечно усмихнатия бивш кмет на София.

„За Софиянски говорят много неща. Но за мен той е един от най-читавите държавници, които познавам. А аз мога да твърдя, че познавам почти всички, управлявали България през последните 50 години. Това ми е била работата. С това съм се занимавал. Слабост ми е да се занимавам с всякаква политическо-агентурна информация. Софиянски вземаше правилни решения, не се месеше, където не трябва.“

Преди да стане дума за него, Филипов надълго и нашироко говори за убийството на Луканов, за тежката охрана, която имал, за това как той всичко знаел, разбирал и можел и, естествено – за Иван Костов. Костов бил взимал куфарчета с пари от руснаците. Илия Павлов бил записал как се търкаля с Яна, голямата щерка на Командира. „Това беше жлъчта и омразата на Костов към Илия Павлов, не за друго…“

О.К. Съгласна съм, че вестникът се казва „Шоу“, но подобни твърдения са по-скоро нелепи, отколкото весели. А и този господин все пак се казва Васил Филипов, а не Жорж Ганчев. И тъй като останалите твърдения са все в този стил, ще завърша с един коментар от форума на blitz.bg.

ЦСБОП: По онова време бяха пуснали едни лазерчета и децата правеха с тях червени точки. Една вечер някаква точка се появила на терасата, където Филипов си пиел мастиката и случайно кацнала на гърдите му. Той буквално се насрал от шубе и веднага ни алармира. Толкоз за поръчването… Иначе е прост, но хитър милиционер, умее да баламосва и компилира разни факти. Така се получават митове и фантасмагории. Канят го нарочно и по нареждане на Главката, за да държат в напрежение опозицията. На този принцип действат разни уж разследващи журналисти. Изрезват дописки от разни вестници, лепят ги на таблото и после сглобяват страшни истории. Когато нещо съвпадне случайно -веднага пишат бестселъри и започват круиз по телевизиите. Всичката ни работа е такава: сапунки, измишльотини и пичи масали. Айде на теферич, че и днес ще е жега, да не слънчасаме и ние като др. Филипов…