Нестинарството е вписано в представителния списък на ЮНЕСКО с нематериалното културно наследство на човечеството
За да разбереш особената в Странджа, трябва да се разходиш из вековните гори, да докоснеш вечнозелените храсти, да вдъхнеш от пъстрите билки, треви и цветя, да потопиш ръце в бистрите води и да послушаш приказките, разказвани отколе по тези южни земи – пише „Жълт труд“. Чуден народ населявал странджанските земи – горди траки и древни елини, непокорни славяни и мъдри прабългари – всички те оставали следи за нас. Единствено в тези земи на мистика и уникална природа можеш да видиш странджанската зеленика От незапомнени времена до днес жени и мъже изпадат в транс, танцувайки върху огъня и изричайки предсказания за бедствия, епидемии и войни. Имало случай нестинар да грабне в ръце болно дете и с него да влезе в огъня. Не след дълго детето оздравявало. Църквата забранявала обичая, обявила го за езически, но даденото от Бога не можело да се отмени от институция, пък била тя и църковна. Преди около половин век обичаят насила е унищожаван и от властите. Но въпреки забраната местните хора успели да го съхранят и възродят отново до наши дни. Защото създаденото от Бога не умира. Да влезеш в огъня не се учи. С това умение човек се ражда, трябва да го усетиш отвътре. [caption id="attachment_481322" align="alignleft" width="300"]
Мистичният танц на нестинарката от Странджа[/caption] Смята се, че автентичността на носията е част от чистотата на обичая. Не можеш да влезеш както решиш в огъня, за мъжете и жените има определена дреха. Задължителен елемент за жените са и плитките. Дългата коса е неизменна част от образа на странджанската жена, признак на нежността и нейната чистота. Смята се за лош знак, ако в деня на св. Св. Константин и Елена 21 май (в нощта на 3 срещу 4 юни по стар стил) не влязат нестинари в огъня. Случва се бедствие, а нестинарите заболяват от незнайна болест и тя трае, докато отново не изпълнят своя ритуален танц – отбелязва изданието.
Коментирай