Легенди за Благодатния огън разказват, че ако не пламне, значи е настъпил краят на света

Благодатния огън както всяка година слезе на Велика Събота, в навечерието на най-големия християнски празник Великден, в храма на Божи гроб в Йерусалим, а йерусалимския патриарх Теофил Трети и тази година го предаде на събралите се вярващи, които вярват, че ако огънят не се появи, това ще бъде и краят на света. Светият огън символизира невероятната светлина на Възкресението Христово, за което говори още апостол Павел и се счита за най-голямата светиня за вярващите. Появата му в навечерието на Великден, в отговор на горещите молитви на православния патриарх, духовенството и хиляди поклонници, независимо на вярата им, се нарича "чудото на Светия огън". По традиция всички свещи и лампи в църквата се гасят, а огънят се появява сред пълна тъмнина. Според легендите благодатния огън пламва в гроба на Исус вътре в църквата, като каменната пещера, в която той е бил погребан се запечатва, докато йерусалимския патриарх е вътре. По традиция, той влиза в църквата в бели ленени дрехи, като преди това показва, че не носи нищо, което да запали огъня изкуствено. В гроба на Христос също всичко се проверява. Трябва да се отбележи, че мюсюлманите също признават божествеността на огъня, чийто произход все още не е обяснен от науката. Те също присъстват в храма на Божи гроб в Йерусалим, заедно с християните и винаги носят частици от Благодатния огън по домовете си. Най-ранните споменава за появата на свещения огън в навечерието на Възкресение Христово (Великден) датират от IV век. Церемонията за получаване на Благодатния огън (Литанията) започва в ранните сутрешни часове и се състои от поредица ритуали, включително и проверката и запечатване на параклиса. Преди това проверката са правили турските пазачи (в периода, когато Палестина е част от Османската империя), а сега — полицията. Патриархът на Ерусалим, традиционно влиза в помещението, в ленена роба, за да се вижда, че той не носи в дрехите си кибрит или нещо друго, с което може да запали огън. Тогава се запечатва входа на параклиса — и настъпва напрегната тишина в очакване на слизането на Благодатния огън. Сред много народи съществува преданието, че ако огънят не се появи, това ще бъде страшен знак за човечеството, а хората в храма ще загинат. Обикновено, очакването на чудото продължава от няколко минути до няколко часа. По това време в храма е в пълна тъмнина. [caption id="attachment_479462" align="aligncenter" width="615"]Легенди се носят за Благодатния огън на Великден Легенди се носят за Благодатния огън на Великден[/caption] Държейки в ръцете си незапалени пасхална (големи празнични свещи), присъстващите се молят, покайват се за греховете си и молят Бога да ги дарува със Светия огън. След известно време в храма се появява необясним лъч светлина, който изглежда сякаш се стича по стените и стълбовете, а от отвора на купола в храма на Гроба Господен (църквата на Божи гроб) вертикално се спуска широк стълб светлина. Скоро в параклиса се появява Благодатния огън, който е последван от радостните възгласи на вярващите, които присъстват в църквата, излиза йерусалимският патриарх и споделя огъня (от свещ на свещ) с вярващите, събрани в храма. Вярващите, които стоят в първия ред палят свещите и огънят бързо се предават от един човек на друг. Понякога, както твърдят очевидци, фенерите и свещите се палят сами в ръцете на вярващите. Както всяка година, Израел издаде пропуски за 500 християни от ивицата Газа, за да влязат в Израел и Западния бряг. Още десетки хиляди християни от цял свят и от всички изповедания, получават специални разрешения за посещение на Ерусалим до края на седмицата, когато православните вярващи отбелязват Великден. В Светите земи има около 110 хиляди арабски християни, и хиляди чуждестранни християнски работници, търсещи убежище и мигранти.