Жълтата преса убива Яворов

„Ето убиеца на Лора!“, чувал полуслепият поет, пристъпвайки бавно по софийските улици.
Годината е 1914-а. Пейо Яворов е излязъл от болницата след опита за самоубийство, последвал Лорината смърт на 29 ноември 1913-а. Живял е известно време в дома на Михаил Грозев – Кремен, сетнешния си биограф.
Кремен е гузен – големият поет е четял работите на начинаещия разказвач, критикувал го е, поощрявал го е да пише. Истинското чувство за вина обаче идва от факта, че съпругата на Грозев Тотка Конова, обезсмъртила се като Дора Кремен, е фитилът, подпалил Лорината ревност така, че Каравеловата дъщеря да се простреля смъртоносно в зимната нощ.

След месец у Кремен и пътуване до Виена, където водещи специалисти преглеждат увредените му очи, Пейо се настанява в старата си квартира, дето е живял, преди да се ожени за Лора – на ул. „Витоша“ 34, до пресечката със „Солунска“. За него се грижат близки и приятели – зет му Никола Найденов, съпруг на сестра му Ганка, по-малкият му брат Атанас, Асен Златаров, Владимир Василев, самият Кремен. Поетът харамия обича да посещава дома на доктор Тихов, където е последното им, фатално гостуване с Лора. Водят го на гроба й. Ходи и в клиниката на доктор Сарафов. Атанас Крачолов му чете на глас стиховете му, а Яворов нанася поправки върху друг екземпляр. Малкият брат поставя ръката на поета където трябва, за да не обърка редовете…

Следствието води съдебният следовател Иван Божилов, бесарабски българин, връстник на поета. Първи на местопрестъплението снема показанията на свидетелите полицейският дознател Г. Лазов. Лазов разпитва хазаите Беленски, слугинята Йорданка, доктор Николиев, установил смъртта на Лора и оказал първа помощ на Яворов, както и самия поет. Божилов също извършва оглед на трупа. Установява, че в областта на сърцето на Лора има кръгла раничка със засъхнала кръв наоколо, едва покапала надолу. Кожата е обгорена от барутните газове, което за Божилов е доказателство, че е стреляно отпред. В присъствието на прокурора Климент Сърмабожов Божилов извършва примитивен „полеви тест“ – допира дулото на револвера до раната, установява се, че дупката съвпада по размер. В постановлението, което изготвя, съдебният следовател назначава аутопсия, която да установи причината за смъртта на Лора, макар да е убеден, че младата жена се е простреляла.

Основания за тази увереност Божилов намира не само в уликите, които открива, а и в бележката, която поетът надрасква, преди да насочи револвера към слепоочието си: „Моята мила Лора се застреля сама. Ида и аз подир нея.“
В три следобед на следващия ден – 30 ноември – край трупа на Лора в моргата на Александровска болница са: прокурорите Сърмабожов и Станков, Рашко Маджаров, сестрин син на Петко Каравелов, журналистът и правист Григор Василев, следователят Божилов, журналистът от в. „Утро“ Панайот Стайчев и д-р Пиперков, който ще извърши аутопсията.
Събличат мъртвата. Когато обръщат трупа, виждат на гърба отляво, в областта на десето ребро, малка раничка с разцепени краища. „Тая жена е убита!“, възкликва Пиперков. Доводите му – раната на гърба е по-малка, следователно куршумът е влязъл оттам. Но раната отзад е с 10 сантиметра по-ниско от тази на гърдите – изтъква следователят. В какво положение на тялото е била мъртвата при изстрела, пита той. А и отзад на Лорината рокля няма дупка!
Но още двама лекари се присъединяват към мнението на Пиперков, че Лора е била застреляна – Татарчев и Павлович. Следователят отлага аутопсията за следващия ден и заявява, че ще вика експерти от Виена.

Обещал, че ще пусне информация едва след като аутопсията бъде извършена, Панайот Стайчев от моргата хуква право към редакцията на „Утро“. „Лора убита“, крещи заглавието на следващия ден (вестникът излиза на 1 декември, но носи дата 2-ри – за да имат читателите от провинцията усещането, че вестите стигат до тях незабавно).
Стайчев описва своите впечатления от трагичното събитие по всички правила на тогавашното новинарство – с увод, завръзка, кулминация, развръзка, описания, обрати. Много вътрешни заглавия изпъстрят статията: „Трагедията на един поет“, „Убийство или самоубийство“, „Мнението на лекарите“, тонът е патетичен, авторовите догадки „изпреварват“ авторовите заключения. В „репортажа“ на Стойчев Лорината рокля дори се сдобива с 5-милиметрова дупка отзад и „широко раздрано“ отпред. Следователно – куршумът е влязъл откъм гърба! Лора е застреляна!, прави извод хроникьорът.

Трима юристи и четирима лекари подписват съдебномедицинското заключение, последвало аутопсията на трупа на Лора Яворова на другия ден. Сред тях – и пристигналият от Лозана д-р Иван Койчев, асистент на светилото проф. Бурже. Дори д-р Иван Пиперков – пръв хвърлил „бомбата“, че поетът е убил съпругата си, стига до извода, че куршумът е влязъл откъм гърдите на младата жена.
Разпити на свидетели и на близки до семейството, балистични експертизи следват аутопсията. Всички те доказват, че ревнивата, импулсивна, лудо влюбена в Яворов и изтерзана от загубата на така желаното дете Лора сама е посегнала на живота си. Но фаталното объркване на лекаря, превърнало се в жълта сензация, дълго преследва поета из дебрите на българското правосъдие. Докато сам, по своя воля, не отива при любимата си – с револвер и отрова едновременно, за по-сигурно.

Анна Раева