Край, Йордан Войнов каза: Връщаме традиционния вкус на кебапчето.
Освен кебапа по старата рецепта от преди 10 ноември ще бъдат приготвяни и надениците, кренвиршите, кюфтетата, каймата, варените и шпековите колбаси. Генералният директор на Националната ветеринарномедицинска служба дори предложи вариантно име, на очакваните кебапчета, те да се наричат “Стара планина”, сякаш ордени ще се предлагат.
След това като попитат почетно отличените: С какво ви наградиха?, а те ще отговарят с кебапче от местната бакалия, защото ордена вече няма да има досегашните си представителни функции – даван като най-високото възможно отличие в Републиката и лично от президента.
Може да послужи само за подигравки на хората, които наистина са допринесли с нещо за държавата, тъй като орденът “Стара планина” се връчва не само на политици и общественици, но и на спортисти, български и чужди граждани.
Хубаво му е щукнало на г-н Войнов да отбележи наистина българското, но не трябва да бъде за сметка на друго!
Отново се запитваме: Какъв имидж ще имат носителите му?
Излишно е да коментираме повече.
Все пак правилно е продуктите със старата българска рецепта да носят българското знаме, стига то да не започне да се слага ей така, без да има нищо общо с продукта.
Свидетели сме как голяма част от търговците лепят етикети на щайгата с доматите български, макар че може да са вносни от Македония за по 2 ст. килограма.
С въвеждането на традиционната рецепта се цели оказване на гражданите, кое е наистина качественото без да се чудят дали то няма съмнителен произход. Тя няма да е задължителна, а по-скоро препоръчителна, тъй като хората ще я предпочитат и по този начин, по естествен път, ще се крачи към един утвърден БДС.
Кебапчето „Стара планина“ има по-голяма стойност от орден „Стара планина“, който е напълно компрометиран.
По-добре с кебапче в ръка, отколкото до Бай Ганьо и Доган с орден „Стара планина“. Гоце девалвира и последното късче от българската ценностна система – ордена „Стара планина“.