Родителите изкарват пари в странство, а децата им колят и бесят наред

Черната хроника е изпъстрена с примери за това как подрастващите проявяват неконтролируема жестокост, садизъм и агресия почти ежедневно. В голяма част от случаите те също са жертви, които търсят отдушник на насъбралата се у тях душевна тежест. Макар че много хора ще възроптаят срещу следващото ми твърдение, убедено заставам зад тезата си, че в стремежа си да изкарват прехраната за семейството родителите твърдо често обръщат гръб на отрочетата си. Когато пък насъщният се търси нейде по чужбинските земи, положението става още по-страшно.

Ягодите ли са по-важни, или детето

Да, истина е, че никой българин не е отишъл да бере ягоди или да сади домати по собствено желание, а обстоятелствата са го принудили, но колко от странстващите работници са се замисляли как децата им преживяват периода на тяхното гурбетчийство.

Ами как – България е на 28 място в Европа по детска престъпност по данни на Интерпол. За жалост това не е само поредната негативна класация, а доказателство, че има нещо нередно в страната ни. Всяка година криминалната хроника отчита все по-голям и по-голям брой на престъпления, извършени от деца. Всяка година жестокостта е все по-стряскаща. Блудства, убийства, побои, склоняване към проституция = ежедневие за голяма част от нашите деца. Да, дори да не го подозираме, дори те да не го извършват или да не са подложени, те са свидетели. Те страдат!

А къде са родителите им през това време? Борят се за една коричка хляб! За мизерната в много случаи прехрана, оказваща се по-ценна от душевния мир. И ако за тези деца, чиито деца са на работа от 9 до 5 има някаква надежда, някой да се поинтересува от тях, какво очаква подрастващите, разделени от мама и татко от хиляди километри, стотици несподелени емоции и пропилени мечти. Ами очаква ги най-често запазено място в статистиките.

А децата страдат

Когато родителите са принудени да изоставят наследниците си, най-чести грижите за тях се възлагат на баби и дядовци. Но дали старците са годни, или не да градят нов човек, гладът не пита. Младежите от своя страна се възприемат като свободен вече електрон, за когото няма ограничения и наказания. Има само забавления и получавани от чужбина пари. Проблемите на така израстващите деца се решават по най-примитивния начин – чрез физическото надмощие, защото няма кой да обясни кое е правилно и кое не.

Не искам да кажа, че винаги се случва така, но не си и съчинявам. Помните ли случая на 9-годишната Анна от Писарево? Братовчед й Мирослав Арсов, на 13 години, остави Анна на 9 завинаги, след като заради шепа с череши я преби така, че момиченцето издъхна на място. След това с помощта на приятел опитаха да прикрият следите от зверството, но другото момче не издържа и си призна. Иначе и досега Мирослав нямаше да е наказан. Или по-точно просто нямаше да се знае, защото така или иначе той не беше наказан, а пратен при родителите си в Испания!

Сигурно сега отново ще се появят реакции от страна на хора, които работят в чужбина, за да осигурят някакъв стандарт за семействата си! Аз не ви обвинявам! Съжалявам нашата мила родина, която праща чедата си да се борят с чужда земя, докато тук ги чакат дом, близки, деца. Тъжно е!