Катерушките-убийци дебнат!

3000 детски площадки са в такова състояние, че ако до края на 2013 г. не бъдат ремонтирани, достъпът до тях ще бъде изцяло забранен. По данни от миналогодишно проучване 2 са съоръженията у нас, става дума за ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ, които покриват световните стандарти за безопасност.

Тогава за какво въобще си говорим! Пращаме децата си да играят или на заколение – то стърчащи ламарини и разхлабени люлки колкото щеш. А за ударополщащи настилки има само да си мечтаем, това си е абсолютен лукс по нашите географски ширини.

Никой не е застрахован!

Нали има там две-три железца с очукана боя и изкривени форми, нека ходят малчуганите да се забавляват, ако не друго, поне въображение имат. Пък родителите каква друга задача имат освен да ги съзерцават – кой им е виновен, че детето не видяло липсата на стъпалце и взело, че паднало и си разбило носа. Никой, разбира се! Те като са безотговорни и са пуснали отрочетата си на местата за детска игра, места, които трябва да са насочени изцяло към потребностите на децата и техните възможности, които трябва да се поддържат и за тях да се полагат грижи, не могат да винят държавата, че мургавите събратя са прибрали половината желязо за вторични суровини и не е имало кой да подмени станалите опасни катерушки.

То не стига, че по времето на бай Тошо все пак нещо е направено, пък ние искаме и уредите за игра да се ремонтират. Такива филми да ги нямаме. Къде-къде по-важни неща стоят и пред централната, и пред местната власт. То не виждаме ли, че европари има за прибиране, с какво право ги занимаваме с проблемите на 3-годишните сополанковци, които само за игри си мислят.

Преди години третокласникът Радослав загина трагично, след като 150-килограмова железна конструкция затисна гръдния му кош, оставяйки го намясто за секунди. А детето просто се люлеело на успоредка.

А за Бела от София някой от отговарящите за безопасността на този тип съоръжения помни ли. Едва на 8 години тя се сбогува с този свят, след като метална лодка за игра, разположена в двора на кооперация, се преобърна и я затисна.

Понякога най-лошото идва за секунди! Понякога сякаш небесна сила пази децата!

Тъжно е, че починът нещо да се прави се появява само след като трагичен инцидент стане факт. През останалото време, вълци ги яли децата ни.

А те са навсякъде! Катерушки-убийци има във всяко населено място. Всеки ден, като тръгваме за работа, когато отиваме на пазар или просто се разхождаме, минаваме покрай тях, без обаче да се замислим какво ли те са намислили да причинят на децата ни.

Как обаче да предмазим малките от изкушението да се пързулнат по веднъж или да се полюлеят само за минутка. А ако тази минутка им е последната? Или трябва напълно да забраним на децата си да играят на подобни съоръжения, или следващият протест пред парламента трябва да защитава правото на спокойно детство. За жалост обаче и двете начинания са обречени на неуспех още от сега – първото поради непримиримото детско желание за забавление, а другото просто защото тези, които са отговорни, сякаш хич и не им пука.