Д-р Антон Тодоров: Какво трябва да знаем за операцията на анална фистула?

Д-р Антон Тодоров: Какво трябва да знаем за операцията на анална фистула?
3.87 (77.39%) 23 votes

Д-р Антон Тодоров, дм е специалист по коремна и колоректална хирургия. Днес той отговаря на най-често задаваните въпроси от пациенти за оперативното отстраняване на анална фистула.

Д-р Антон Тодоров

Д-р Антон Тодоров

Повечето възпалителни заболявания, засягащи такива чувствителни зони, като седалището и ануса, протичат много специфично и имат редица свои особености. Лечението им често поставя предизвикателства както пред лекаря, така и пред неговия пациент. Нерядкото е свързано и с продължителен възстановителен период.

Колопроктологията е една от малкото области в хирургията, където успехът на лечението зависи изключително от опита и личната преценка на хирурга. С тези думи известният коремен и колоректарен хирург д-р Антон Тодоров описва състоянията, лекувани в медицински център „Фама‟, град Пловдив. Оказва се, че най-податливи на подобни проблеми са хората във възрастовата група 30 до 50 години, като мъжете страдат два пъти по-често от жените.

Едно от проблемните състояния, които изискват специализирана хирургична намеса, е аналната фистула. От разговора с д-р Тодоров отбелязваме значимите въпроси по темата.

Д-р Тодоров, с какво се отличава аналната фистула от другите заболявания в аналната област?

Аналната фистула всъщност представлява патологично новообразуваноканалче, което свързва правото черво отвътре с кожата около ануса навън. Това е заболяване, за което можете да предположите, ако забележите оскъдно зацапване на бельото с белезникав секрет, гной или кръв. Възможно е и изтичане на изпражнения през външното отверствие на фистулата. Обикновено пациентите се оплакват от дискомфорт и сърбеж в аналната област. Появата на силна болка е признак за настъпващо усложнение на фистулата.

d-r-anton-todorov-fistulaМного често пациенти, които са оперирани по спешност с диагноза перианален абсцес оформят перианална фистула на мястото, където е „цепнат“ абсцеса. Тук трябва да уточня, че на перианалната фистула може да се гледа като на втори етап на същото заболяване. Перианалният абсцес е инфектирана кухина изпълнена с гной, която се формира в тъканите около ануса и правото черво. Въпреки това е необходимо да подчертая, че не непременно всеки абсцес завършва с образуване на фистула и не всяка фистула започва от перианален абсцес.

Това означава ли, че има различни видове фистули?

Да, именно това означава. Някои са „прости‟ т.е. каналчето е само едно и има повърхностен ход. Други са с множество разклонения на канала. Много често се засягат сфинктерните мускули на ануса, регулиращи контрола при изхождането. В каналчетата на фистулите се поддържа хроничен възпалителен процес.Усещанетое за сърбеж и дискомфорт, а нерядко настъпват усложнения с образуване на гнойници около ануса. Във всички случаи е необходимо специализирано хирургично лечение.

И все пак възможна ли е нехирургична намеса?

Не. Лечението на перианалните фистули е единствено оперативно. По-принцип колкото по-близо до ануса е външното отворче на фистулата, толкова по-лесно е лечението и обратно. На този етап съществуват различни оперативни методи за лечение на фистулите в зависимост от техния вид и разположение. Целта на всички е да се отстрани и затвори инфектирания „канал‟ водещ към правото черво.

Колко време отнема възстановяването?

Преди всичко пациентите трябва да знаят, че зарастването на тъканите в тази област е значително по-бавно, така че за пълното оздравяване са необходими от една до няколко седмици.Тук отварям скоба, че само при простите фистули може да се приберете в къщи още в деня на операцията и да продължите лечението в домашна среда. По-сложните изискват няколко дни болничен престой.

Колко дни болнични ще са необходими?

Обикновено 7 дни до 2 седмици са напълно достатъчни, но всичко зависи от индивидуалната чуствителност на всеки човек и от вида на фистулата.

Има ли риск от усложнения или, както повечето хора се притесняват, от загубване на контрол над регулирането на изхожданията?

Бих отговорил, че подобни мисли пораждат излишно безпокойство. Преди началото на лечението на такова заболяване се оценява риска от нарушаване функциите на сфинктерния апарат като от една страна се постигне пълно излекуване на фистулата, а от друга се запази континентността на сфинктера на всяка цена. Лечението на перианалните фистули е една от областите в хирургията, където изходът се решава преди всичко от опита и личната преценка на хирурга.

В последните години даже се експериментира с нови методи на лечение с биоматериали като фибриново лепило или с т.нар. фибриновa „тапа“, използвани за затваряне на фистулата. Резултатите за сега са противоречиви, но обнадеждаващи.

Що се отнася до самата операция, пациентът може да постъпи в болница и в самия ден, когато е запланувана, няколко часа по-рано. Единственото условие е да не е приемал течности или храна същата сутрин. Има случаи, в които се налага предният ден да се почисти дебелото черво по начин, предварително уговорен с хирурга. Разбира се , всичко това се решава след проведени изследвания и консултации, за да се установи наличие на съпътстващи заболявания и нужда от допълнителна подготовка.

Не малко пациенти се оплакват от отпадналост и слаба подвижност след операция. Как стои въпросът с анестезията в този случай? Необходима ли е пълна упойка?

Аз препоръчвам да се прилага краткотрайна венозна анестезия и допълнително локално блокиране на усещането за болка с подходящи медикаменти. Последните осигуряват безкръвно оперативно поле, добра анатомична ориентация и напълно безболезнен ранен следоперативен период.
Широко използвания у нас т.нар. „спинален блок“. Лично аз не считам за добър избор, тъй като променя тонуса на мускулатурата и пречи на правилната преценка по време на операцията. Освен това има повече странични ефекти и прави невъзможно да се приберете в къщи още следобеда след процедурата. След „спинален блок‟ пациентите обикновено трябва да остават в болницата и през нощта.

Какви грижи са необходими в следоперативния период?

Първо трябва да се отбележи, че пациентите ще имат превръзка в областта около ануса на мястото на отстранената фистула. Това се прави с цел да бъде контролирано изцяло дори и най-лекото кървене. При това положение дискомфортното усещане на оперираното място е неизбежно, така че пациентите трябва да искат при нужда обезболяващи или успокоителни средства от медицинския персонал без колебание.Обикновено този дискомфорт се появява 2-3 часа след излизане от операционна и е напълно поносим.

Сутринта след операцията превръзката задължително се сменя с нова като раната се третира с подходящ антисептичен мехлем. Първите няколко дни оскъдното кървене на превръзката, когато пациентите правят бани и или пък при изхождане,е напълно нормално и няма повод за притеснение.

Необходимо ли е пациентите да следват специален режим на хранене?

Спазването на диети след операция на анална фистула не са желателни. Напротив, препоръчително е се приема колкото е възможно по-разнообразна храна. Принудителното гладуване или едностранчивото хранене само за да се избегнат изхожданията или дразненето водят до запек, което пък до доста болезнено първо изхождане.

А първото изхождане?

Повечето пациенти се притесняват напразно от него, но тревожността при условията на проведена операция е разбираема. Нормално първото изхождане настъпвадо 3-4 дни с наличие на необилно количество кръв. Препоръчвам да се вземе обезболяващо прахче /напр. Аулин, Нимезил или др./15 –20 минути преди посещението на тоалетна. То ще намали евентуалната болка.

Можем ли да сменяме сами превръзките си?

По принцип преди да си тръгнат от болницата пациентите задължително трябва да помолят хирурга да обясни подробно как се прави превръзка. Но тук е наложително да поясня, че неправилното водене на превръзките след операция за перианална фистула може да провали дори перфектно извършена хирургична процедура!!! Така че, макар да не е сложна, поне веднъж седмично препоръчвам да се прави от лекар.

Първоначално превръзките са един път дневно, като преди това се прави антисептична седалищна баня с воден разтвор на калиев парманганат или запарка от смрадлика за 3-4 минути. Разтворът на калиев парманганат трябва да бъде много бледо розов, за да не причини изгаряне на околната кожа. Най-важно, за да бъде успешно лечението, е раната да зарасне от дъното към повърхността.Затова превръзката се състои в поставяне на марлено фитилче с антисептичен унгвент до самото дъно на раната. Напълно нормално е да се забелязва малко количество кръв или гной на превръзката. За да се запази бельото добра идея е подлагане на парче марля или памук. Препоръчително е окосмяването в близост до раната да се отстранява.

Трябва да се помни, че медицината не е точна наука. Добрите резултати идват, когато лекарят вложи в работата си професионализъм и „сърце‟, а пациентът му се довери и спазва препоръките му. Хирургичното лечение на перианални абсцеси и фистули изисква голямо търпение. Понякога рецидивирането на фистулата просто се случва. Тогава излекуване се постига с една или няколко ревизии и изключителна прецизност при водене на превръзките.

Вижте и:

  1. Д-р Антон Тодоров: Хемороиди. Трябва ли да се страхуваме от тях?
  2. Д-р Антон Тодоров: Режим на хранене и диета при хемороиди

Коментари чрез Facebook

коментара

Разкрития.ком препоръчва и:

Няма коментари

Добавете коментар