Драма: Бедна съм, продавам си бъбрека!

Бедността, безизходицата и мизерията принуждават все повече българи да разпродават телата си едва ли не на парче. В razkritia.com сме коментирали проблема, но се оказа, че темата не е просто поредната  лична драма. Това е следствие от действителността, в която живеем, бреме от прехода, който така и не приключи и много скоро ще придобие епидемиологичен характер. След това ще се превърне в патология на обществото, което със стреснато безразличие наблюдава случващото се.

За това как се развива едно общество най-голяма роля играе отношението на същото това общество към бедните, болните и нуждаещите се. В България общество няма, има сборище от индивиди, които се мъчат да оцелеят сами. Лутат се сред болка, самота и отчаяние. Общество имат само богатите и политиците, които прехвърлят средства един на друг, живеят спокойно и никак не ги е грижа за онова, което се случва. Най-много след поредната драма да се организира поредната SMS-кампания. И това е!

Не искам да разбирам колко отчаян трябва да си, за да се лишиш доброволно от бъбреците си. Мисля, че не всеки може да вземе подобно решение. Драмата на 56-годишната Юлия Артинян от Пловдив съвсем не е единствена. Бедността и необходимостта от грижи за болният й син са я принудили да обяви органите си за продан. Юлия продава единият си бъбрек за 5 000 евро и историята, която разказа Нова телевизия съвсем не е изолиран случай. Най-често онези, които са готови на тази крайна мярка са принудени от задълженията, които имат към банките. Сайтовете за обяви са пълни с обяви от рода на: Продавам единият си бъбрек на 36 г. съм, не пия и не пуша напълно здрав съм ! цена -75 000 EVRO. Пусната е на 08 март тази година. Oтчаян от нищетата и безработицата мъж също продава бъбрека си, за да емигрира.

„Искам да си продам бъбрека, да осигуря на детето си нормален живот. Аз съм говорила с моя близка и един вид като попечител ще му стане да го гледа. В Стара Загора има такъв дом, ако нещо стане с мен, да бъде настанен там, но той трябва да има някакви средства.“ Това разказа Юлия пред Нова телевизия. 56-годишната жена се грижи сама за 32-годишния си син Калин. Той е със 100% инвалидност. Калин има психическо заболяване, буйства, изчезва за дълго време и майката моли полицията да го издири.

И сега най-неприятното от цялата история. Домът на Юлия е отнет от банката заради кредит, който тя не е успяла да погаси. Тя и Калин живеят в мизерия в гараж под наем за 130 лв. и се издържат само с месечните социални помощи. И всичко това заради кредитите на другия брат, които той е тегли, но не е успял да погаси!

Няма сведения къде е той сега. Сигурно е доста по-добере от майка си и брат си, които са принудени да продават телата си на части, за да се издържат. Преди време жената е имала доста по-добра оферта, за бъбрека си, но се открила разлика в кръвната група и „сделката“ се провалила. Това принудило Юлия да свали цената.

Защо има бум на хора, които продават бъбреците си? Бъбречни трансплантации се правят у нас още от 1968 г. Към днешна дата са факт около стотина трансплантации годишно. Клиниките могат да правят и повече, но не стигат органи. Списъкът на чакащите за бъбрек е точно толкова дълъг, колкото и на онези, който са готови да продават. Търговията с органи е забранена в цял свят. Единствено в България се говори свободно за това, търсят се сензации, наблюдава се мълчаливо или просто се правим, че нас това не ни засяга. Човешките органи могат дамо да се даряват. Но преди това някой трябва да дари на Юлия, болният Калин и другите като тях глътка спокойствие и миг сигурност. Едва ли…