Признавам си! Аз съм гей и искам да служа в американската армия!

Край на дискриминацията по отношение на хората с различна сексуална ориентация! Добре звучи, но дискриминационното олекване важи само за американската армия. И в случая касае само онези, които са решили да си признаят. Президентът на САЩ Барак Обама, Пентагонът, Конгресът и защитници на правата на хомосексуалните постигнаха съгласие и отмениха закона, който забранява на гейове и лесбийки в американската армия открито да заявяват сексуалността си.

През 1993 година беше приет закон, който остана известен като „Не питай-не казвай!“. В общи линии от тогава до сега никой не питаше за сексуалната ориентация на кандидат-военните, и никой не си признаваше. Военните нямаха право да разпитват подчинените си за това дали си лягат с лице от същия пол, и разрешаваше участие в армията при условие, че не се декларират наклонностите. Абсолютна дискриминация, ви казвам, или по-скоро типична американска демокрация!

Хомосексуалните ще трябва да почакат до 1 декември, преди да нарамят пушка, тъй като се очаква тогава Пентагонът да приключи изследването си по темата. Най-възторжено са приели промяната групата за защита на правата на гейовете, Human Rights Campaign. Те определиха отмяната на закона „не питай – не казвай“ като революционна. Решението на Обама, Конгресът и Пентагона ще „изчисти петното от американските закони“.

Обама призова за отмяната на „не питай-не казвай“ още в началото на тази година. Гей-активисти, които го подкрепяха в кандидат президентската му кампания, непрекъснато го подсещаха за даденото обещание и настояваха да удържи на думата си.

Нямам нищо против гейовете. Съвсем нищо против нямам. Познавам ги, имам приятели с подобни наклонности, общувам свободно с тях, не ги дискриминирам, нито ги обиждам по някакъв начин. Ако се наложи бих им помогнала така, както на всеки друг. Хомосексуалните са хора като всички останали, и според мен имат място в армията. Но това не трябва да става с приемането или отменянето на разни закони. Това не е необходимо за което и да е общество, защото армията е затворена система, в която всичко трябва да се случва естествено и без много приказки. Хайде сега си представете какво ще се случи в тази затворена система, ако пуснете две-три хомосексуални двойки, за които предварително се знае, че са такива. Или пък по-гадния вариант – представете си старшинка, който тайно си мечтае да „шмръкне шнорхелчето“ на някой новобранец и реши да сбъдне мечтите си.

Обществото, без значение дали става въпрос за американското или някое друго, е лицемерно в отношението си към различните. Колкото и либерално да изглежда,  почти винаги се наблюдава едно презрително отношение към различните, без значение дали става въпрос за болни, инвалиди или обратни.

Историята дава много примери за велики армии, в които е било нормално да се биеш рамо до рамо с любовника си. Спартанците, японците и в някои юдео-християнски общества военщината е служела за убежище на несигурни в сексуалната си ориентация младежи. Александър Македонски също е имал голяма войска от хомосексуални, и в това не е имало нищо странно. Тогава да си гей или лесбийка не е било социално или морално табу и не е имало брутално-комплексарски-лицемерни закони от рода на Don’t ask, don’t tell.