Роди ме мамо с късмет или… в България

През последните две десетилетия да се родиш в България е следствие на някакъв не особено добър късмет. Възможно е да се окажеш на боклука, продаден в чужбина или убит от собствената си майка, която дори не е навършила осемнадесет години. Възможно е дори собственият ти баща да те заколи и след това да подпали къщата. Някой луд може и да блудства с теб. Да си дете в България е въпрос на оцеляване.

Има и щастливи деца в България. Деца родени с желание и отгледани с любов. Деца, които славят името българско с таланта си. Деца, които растат спокойни и обичани. Това е хубаво, похвално и необходимо. Лошо е, че все по-често приемаме насилието върху децата с някакво скотско примирение. Новините за поредното малтретирано дете са ежедневие. Така е в България. В не малка част от нормалните държави подобни извращения са като гръм от ясно небе. Съответно и наказанието, което застига злосторника там също е като гръм – поваля го веднъж и завинаги, докато родните педофили се разхождат на свобода и под гаранция.

Необходима ли ни е статистика, за да застанем очи в очи с фактите? Можем да се похвалим с няколко първи места в различни зловещи класации. Преди няколко дни ООН разпространи доклад, според който сме на едно от първите места по износ на бебета за осиновяване.

„Въпреки ниското ниво на раждаемост в България, страната е един от главните източници на деца за международни осиновявания“, се казва в доклада на ООН. Проучването е направено в 195 държави и за първи път събира на едно място данни за броя на осиновяванията по света. Над четвърт милион деца биват осиновявани нелегално всяка година. Почти половината от тези осиновявания стават в САЩ (127 000 през 2001 г.), Китай (46 000 през 2001 г.) и Русия (над 23 000 през 2001 г.). 85 процента от всички осиновявания са „вътрешни“, в границите на отделните страни.

Трудно ми е да си представя как е възможно да се превърнеш доброволно в инкубатор за бебета. Възможно ли е да не си зададеш въпроса какво ще се случи с това дете? Дали ще го отгледат и възпитат добре? Ще има ли подслон и храна или ще бъде подхвърлено за забавление на педофилите? Колко струва човешкия живот, щом някой ей така, с лека ръка се разпорежда с него? Психолозите и психиатрите в България непрекъснато бият тревога по този проблем. Има и неправителствени организации, които самоотвержено се сражават с вятърните мелници на бездушието. Но изследванията, изводите и предписанията на психолозите само се мярнаха за кратко в печата и след това настана мълчание. Краткотрайно е възмущението, ужасът от поредното престъпление срещу дете ни връхлита мигновено и след това – нищо! Вече преживяно е онова, което се случва с децата. Без значение дали лекарска грешка ще ги погуби, или някакво друго нещастие ще прекъсне живота им. Престъпленията срещу деца не са проблем само на миналото правителство, нито на сегашното, престъпленията срещу деца са нещо, което се случва непрекъснато и ние го търпим, защото това не се е случило с нашето дете. Групите във Facebook в защита на животните са много повече, отколкото онези, които са създадени по повод на поредното престъпление срещу дете. Защо? Защото сме такива – родени в България, без особен късмет и с липсваща съвест.

Умишлено избрах това видео, което никога не мога да изгледам докрай, защото здравето, сигурността, спокойствието и благополучието на децата не е само наш проблем.