Националната агенция за приходите апелира към българите да подават сигнали за наемодатели, укриващи доходи. Независимо дали става дума за жилища, или за търговски площи, НАП няма да прощава, ако собствениците си прибират в джоба всичко до стотинка, без да отчисляват нужното на държавата.
Според агенцията укриването на доходи от наем е едно от най-често срещаните данъчни нарушения у нас.
Сигналите обаче не могат да са анонимни. НАП иска от нас да впишем името си (което обещава да пази в тайна) и да представяме договора за наем и разписките, удостоверяващи, че сме платили съответната сума на хазаите.
Юристи обясниха за Razkritia.com, че наемните отношения са на тоя хал от десетилетия, защото агенциите за недвижиите имоти съветват страните по наемната сделка да сключват договор за една година, а тези договори по закон не се „прекарват“ през нотариус. Това прави невъзможно да бъдат хванати даващите магазини и апартаменти под наем. Ако законодателството се промени и всички наемни договори се изповядват пред нотариус, скрито-покрито няма да има.
Вместо това обаче нашата държавица ни съветва да се дебнем един друг и да се ловим кой колко изкарва от собственото си жилище или наследеното си магазинче.
Собственици на търговски обекти на централни улици и булеварди в София, Пловдив, Варна, Бургас и Велико Търново били укрили 730 хиляди лева данъци, гръмна пресата още щом от НАП огласиха новата си „антикризисна“ инициатива.
Опасен социален прецедент създава доносническата инициатива на НАП, алармират обаче граждани. Омраза, завист и взаимно клепане следват от това, че можем да „изпеем“ комшията, който дава гарсониерка за сто евро.
Това ли е начинът да се покаже на българина, че законът е за всекиго, питат се хората.
И какво следва за имотния пазар? Експерти прогнозират, че съществува риск да се блокира и бездруго стегнатият сегмент „Наеми“, който в условията на криза се характеризира с високи очаквания на наемодателя и ниски възможности на наемателя повече отвсякога. А ако целта на имотния „лов на вещици“ е да се раздвижат продажбите на апартаменти и търговски площи, от НАП малко не са познали…
Войната хазаин – наемател в столицата пък придоби ново измерение с изискването на районните кметове собственикът на дадено жилище лично да се яви в служба ЕСГРАОН или да даде личната си карта на наемателя, който иска да се регистира на адреса, на който живее.
Какво обаче да се прави, ако сте наели жилище от човек, който се е преместил в друг град или дори в чужбина? „Ами няма да се регистрирате!“, е отговорът на наглите писарушки.
По закон „на един адрес със съгласието на собственик на жилищен обект могат да се регистрират такъв брой лица, който не надвишава повече от три пъти броя на лицата, които обичайно могат да обитават съответния обект“. В закона не е казано, че трябва да повикаме въпросния собственик на очна ставка, за да се запишем на адреса. Затова разпорежданията на районните кметове може да се окажат незаконосъобразни, нищо че целта им била благородна – да овладеят проблема с ромите, които се регистрират по 20 души в стая, да пресекат изборния туризъм и имотните измами.
Този механизъм, силно напомнящ на софийското жителство, пометено от демокрацията, ще изправи жители на София пред необходимостта да обикалят по гишетата под ръка с престарялата си хазяйка, ако искат да имат лични документи. Неработещият Закон за етажната собственост само допълнително обърква нещата, като кара домоуправителите да разузнават коя панелна кутийка от кого се обитава, кой я е купил, продал, наел и т. н.
Анна Раева
Идиоти измислят идиотски разпоредби. Ама толкова им стига акъла.