Глупостта и ината едва не катурнаха управляващите

Около чутовните скандали, които разтърсиха парламента покрай новия Изборен кодекс, лъсна още една истина, която се превръща във все по-голям проблем за страната.

Истината е, че в България има група хора, които се самоопределят като политическа класа. Тя е съставена от висши администратори, местни партийни величия, кметове, министри, депутати, партийни лидери и др., но сред тях няма политици. Няма хора, които да мислят за България в перспектива и да владеят езика на политическата дипломация. До преди две десетилетия този факт бе обясним с унищожението на демократичните традиции от комунизма, но почти четвърт век по-късно, е напълно неразбираемо.

[caption id="attachment_306770" align="alignleft" width="300"]Глупостта и ината едва не катурнаха управляващите Глупостта и ината едва не катурнаха управляващите[/caption]

Няма как да бъдат обяснени ината и глупостта на Мая Манолова и нейните приближени, които държаха да приемат нов Изборен кодекс на всяка цена, вместо да нанесат поправки на стария. По този начин управляващите сами влязоха в капана на глупостта, като преразгледаха старите и болезнени теми за агитацията на майчин език и уседналостта. Те вече бяха дебатирани веднъж. Предложението бе на управляващите тогава ГЕРБ, а от ДПС отново викаха и скачаха. То бе прието и дори заработи – по тези правила минаха едни избори. Към днешна дата обаче условията са други – управляващите ДПС и БСП имат общ интерес, а политическата им неграмотност е толкова голяма, че може да ги самосвали от власт като предизвика конфликт от нищото с коалиционния им партньор.

Вероятно на грешната посока, по която пое БСП се смеят дори и първокурсниците по политология. А какво да кажем за прословутите думи на Ахмед Доган, който уж е сочен за опитен политик?! Изказването му за порциите във властта буквално издухаха двете партии от там през 2009 година. Какво би могло да се каже и за „политическите карикатури” Борисов и Цветанов, които правят всичко останало, но не и политика. Не е случайно, че Борисов обича да посочва за най-добри примери Живков и Доган и не пропуска да подчертае, че именно от тях се е учил.

Ако се върнем по-назад ще стигнем и до Симеон Сакскобургготски, който бе вещ в празнодумието, а целта му бе само една – да си върне имотите. Може ли хора като Сидеров, Цонев, Гаджева и Хафъзов да бъдат наречени политици? А партийните гастрольори, които прихождат от една партия в друга. Борисов вероятно бе прав като заяви, че българите сме „лош мат'риал”, но нека не забравяме, че рибата се вмирисва откъм главата, пише Иван Асенов от София в писмо до pik.bg.