Тайните кодове и жестове, които придават на масонските игри особена привлекателност в очите на непосветените, са заимствани отчасти от херметистите алхимици или от строителните майстори в миналото, изработили си система от необходими условни знаци. Точно те стават опознавателни за масоните. „Смята се за лош тон и може да бъде прието за груба грешка, ако се приближите и изтърсите на ухото на някой непознат „Боаз!” (опознавателна реплика за чирака, който по пътя си до калфата научава другата тайна дума „Якин”) – се казва в статия за масоните, публикувана в британски седмичник. Запознанството трябва да започне с масонско ръкостискане. В бара масонът може да прокара чашата по гърлото си, за да покаже, че е масон първа степен. Той може също да застане така, че стъпалата му да са под прав ъгъл. 2ssАко размяната на тези намеци е минала нормално, масонът може сякаш случайно да вмъкне в разговора отделни фрази от ритуалните обреди. Другият може да каже: „Учили са ме да бъда предпазлив”. Следва главният въпрос: „Коя е майка ви?”, което означава: „В коя ложа членувате?”. Ако отговорът е задоволителен, запознанството се е състояло. Съществуват буквално десетки намеци, неразбираеми за някого, който не ги е изучавал специално. На общо парти ако някой от масоните постъпва неразумно, по-висшите рицари го предупреждават, като му показват два пръста, а ако всичко е наред, незабелязано вдигат един пръст – разкриват посветени в масонските тайни. Те все пак съветват – ако някой нов брат си мисли, че на това стъпало знае някакви удивителни тайни, го чака разочарование. „Светлината на майстора е зримата тъмнина” – дълбокомислено обяснява високопоставен наставник на ложата.