Блъскат Спаска в стената, социалните мълчат и гледат

И отново за Спаска Митрова. Неволите на тази жена и майка нямат край – мъжът й, правосъдието, цялата македонска държава се опитва да я смачка. За щастие, тя винаги намира сили за пореден път да се изправи – като феникс.

Един от последните удари върху съгражданката ни бе нанесен в четвъртък – тогава македонският съд реши да й отнеме детето, и да го даде на бившия й съпруг – Воислав Савич. Освен това, Спаска бе задължена да изплаща месечна издръжка в размер на 40 евро. Във всяка нормална държава, присъждането на родителските права на бащата е рядкост – случва се единствено, когато майката не притежава условия за отглеждане, психично нестабилна е, или не се отнася добре с детето. Случаят тук не е такъв. В опит да дискредитират нашенката, македонският съд й назначи психиатрична експертиза. Експертите обаче отсякоха, че тя е напълно умствено здрава и има условия за отглеждане на малката Сузана. След това унижение и добрата оценка на психиатрите, Митрова си мислеше, че най-накрая справедливостта ще възтържествува и съдът ще й присъди детето. Едва ли е възможно да разберем какво разочарование е претърпяла и колко страда сега тази майка.

Униженията на Спаска не свършиха дотук. Тя стана жертва на агресията на бившия си съпруг в петък, когато бе отишла на свиждане на дъщеричката си Сузана. Тогава Савич започнал да я блъска в стената, хвърлил и потрошил мобилния й телефон и всичко това пред очите на директорката и служители на Социалния дом, където било детето й. За щастие схватката прекъснал адвокатът на Спаска – единствено той се противопоставил на сърбина. На всичкото отгоре, вместо да се засрамят, социалните задължили Спаска Митрова отсега нататък да идва сама – без придружители – явно за да може мъжът й да я бие необезпокоявано.

Освен да я смачкат физически, македонските институции, начело с бившия й съпруг, се опитват и да я сломят психически. На няколко пъти бащата казвал в съдебната зала, че Сузана вече няма нужда от нея, че е спряла да казва „Мамо”. За свой огромен ужас Митрова се убедила сама в думите му – собственото й дете не искало да бъде с нея! На какъв ли тормоз пък е било подложено то?

В последната година, Спаска Митрова преживя много. Българската държава се оказа безсилна, въпреки опитите си, да й помогне. Наложи й се да търпи какви ли не унижения, удари под кръста, обиди от кого ли не, дори затвор и отнемане на най-скъпото й. Каква ли вътрешна сила притежава тази жена, щом и сега продължава да се бори и да не се отрича от думите си, че е българка? Та нали затова е всичко, защото се опълчи на всичко и всички, и призна откъде произлиза, каква е нейната народност?

Освен че е в перфектно психическо здраве(и това е едно чудо след всичко преживяно), Спаска е с висше образование, дори има работа и прилични доходи. Решението на съда да й отнеме рожбата е абсурдно и бе дадено без каквато и да било аргументация.

Спаска няма да се откаже. Нито от българското си самосъзнание, още по-малко от детето си. След всичките си мъки, тя все още има вяра в скопския съд и се надява, случаят й да стигне до него и най, най-накрая да си получи дъщерята и върне нормалния живот.

Ние, като най-обикновени наблюдатели на случващото се обаче, вече губим надежда. Човешките права на Спаска бяха погазвани десетки пъти – дори и от съда – веднъж магистратка я нарече „бугарска куч*а”.

Случаят „Спаска Митрова” би трябвало да ни накара да се замислим. Да се замислим не само кои и какви са македонците, но и кои сме българите. Една жена от Македония ни доказа какво е да си истински българин. А ако смятаме, че всички македонци всъщност са българи, то трябва да си зададем въпроса – толкова подли и зли ли сме наистина ние – българите?