Една българка в Македония: Ходене по мъките

Ако беше жив, Иван Вазов щеше да напише разказа си „Една българка” за историята на изтормозената майка Спаска Митрова в съседна Македония. Не й стига, че лежа в затвора повече от 2 месеца без основателна причина, че бившият й съпруг води куп дела срещу нея, ами и македонските „служители на реда” (ако заслужават въобще такова обръщение) ходили днес към 11.15 часа да я заплашват в дома й в Гевгелия.

Униформените, без да покажат никакъв документ за правомощията си, проникнали в двора на къщата на родителите на Митрова. Безцеремонните полицаи извикали 23-годишната българка и директно започнали разговора с ултиматуми. Заканата им била, че ще й се натресе много по-голям ужас от преди, ако дори и един българин присъства на делото й. Нахалниците щели да действат срещу нея и ако видели близо до съда кола с българска регистрация на конкретния ден.

Единственото съкровище, което иска Спаска, е малката Сузана...

Поредното дело, водено срещу нещастното момиче, било за родителските права върху нейната дъщеричка Сузана от бащата. Воислав Савич прекалено нагло иска да отнеме изцяло правата на Спаска над детето, но най-вероятно няма да има този шанс, защото заключението на психиатрите е, че тя е напълно способна психически да се грижи за малката. Но кой знае – с македонската омраза към нас и „правосъдието” им! Та те дори не позволяват български консул да присъства в съда въпреки официалната молба…

С надежда и помощ отникъде сънародничката ни не смее да излезе да уреди дори обикновени документи, нужни й за делото. Жлъчта на македонците я заобикаля дори в Социалния център, откъдето взела мъничката Сузана за първи път след освобождаването й за добро поведение. Служителките там Станка Петрова, Тодорка Христова и Виолета Христова се нахвърлили срещу нея със заплахи да се прибира в България или ще пострада живота й. Днес са й повторени почти същите думи от устата на македонски полицаи – да се разкара от страната, за да не я вкарат пак зад решетките, защото психическият и даже физически тормоз над нея щял да бъде още по-смазващ. Сякаш предишният й престой не е бил достатъчен – тя твърди, че грубите надзиратели тогава й предлагали да се застреля с пушка и отказвали да й предложат медицинска помощ, когато имала нужда.

Министър Младенов

ВМРО подкрепят измъчената майка, но кой ли ги слуша тях и с какво ще й помогнат в една вече чужда страна, където „българин” е мръсна дума. Партията отказва да подкрепи европейската интеграция на Македония, докато подобни нелепости все още се случват там, но същото не важи за „мъдрите” ни министри, които нямат и капчица народно самосъзнание. Николай Младенов, министърът на външните работи, счита, че съседката ни има правото да си влезне спокойно в Европейския съюз след съответните преговори и че ги подкрепяме и сме напълно добронамерени, за разлика от отношението на Македония към България.

Политиката намесвам, защото според Спаска Митрова всичките нападки и тормоз не са от битов характер – тя не е отказвала на бившия си достъп до общото им дете, както я обвиняват. Масовите настроения към нея са чисто и просто, защото е българка! Откъде тръгва всичката злоба на Македония към нас? Дали защото ги дразни, че многократно сме назовавали страната им като неделима част от България? Че сме казвали как няма македонски народ и език, а – български диалект? Сигурно това е причината, защото други провинения към тях не знам да имаме.

Поглеждайки исторически на македонската ненавист към нас, тя е донякъде обяснима. Някога учителят ми по история беше изказал една теория, която и до днес съм запаметила. Първоначално, под игото на Османската империя покорените народи на Балканите сме си били сърби, българи и гърци. Това е! Без македонци, защото тяхната империя на Александър Велики преди много векове няма абсолютно нищо общо със сегашния измислен народ. След нашето Освобождение си придобиваме Дунавската равнина, а по-късно (при Съединението) – и Източна Румелия. Но македонските ни събратя, които тогава са били считани пак за българи, но от областта Македония си остават под робството на империята, която скоро предстои да се разпадне и да стане значително по-мъничката Турция. Македонците тогава вдигат куп въстания и се борят официално да влязат в състава на младата ни държавица. Но въпросната област Македония е дърпана от всички страни – неоснователни претенции за нея имат даже сърбите и гърците.

Зеленото на картата са българите в Македония някога. Малко ли са според вас?

Великите сили, както винаги, определят какви ще са съдбините ни. Те не могат да помогнат за съединяването на България с желаната област, защото всичките ни съседи ще недоволстват и ще се вдигнат на нож. Затова се измисля стратегия да се създаде суверенитетната страна Македония с по-късната презумция да се слее с отечеството ни. Но обещанията така и не се изпълняват – даже напротив. Новосъздадената държава е от хора с промити мозъци. Езикът е измислен – български на сръбска пишеща машина, както се бъзикаше преподавателят ми. А в тогавашните времена на оформяне на македонско самосъзнание им се е набивало в главите, че не са българи. Една лъжа, повторена сто пъти, си става истина, искаме или не. Който още твърдял, че е българин, е бил изтезаван, докато не се отметне от думите си. Насаждан е бил страх и омраза с години към нас…

Инквизицията ряпа да яде!

Няколко поколения са се извъртяли вече и мъченията вероятно са забравени, но в онези смътни години те са нямали друг избор освен да се считат за част от нация „македонци”, врагове на българите. Нямаш друг избор, знаейки, че ако се опълчиш, няма да пострадаш само ти, но и обичното ти семейство.

Вие кого бихте избрали да опазите – себе си и близките или самосъзнанието си? Те могат ли да ни обичат, ако наистина толкова им е втълпено да се дистанцират от нас като от зараза? Всеки случай, безсърдечността им към България в сегашно време е болезнена. А историята се повтаря, не мислите ли?