И наистина, болшинството манекенки у нас си печелят вместо приз на конкурси за красота – анорексия, булимия. А „хляба си вадят” не чрез модни ревюта, а – с креватни изпълнения. Такава е тъжната история за младите девойчета с големите мечти, която 
„Разкрития.Ком“ ще ви разкаже.
Естествено, никоя не започва с намерението за изпадне до някоя от горепосочените крайности. Но това далеч не пречи да се случват ужаси с тях. Навлизайки в модата, момичетата си създават фалшивите идеали за красота на дизайнерите. Считат, че за да се харесат, трябва да са безумно и нечовешки слаби. Но колкото повече смъкват тегло, толкова повече някогашните хубавици се имат за дебели, като в действителност са ходещи скелети.
Нездравословният живот прави прекалено лабилни хубавиците, отнема им живеца. Гладувайки с дни, седмици и месеци, те пак не са сигурни, че са постигнали възможно най-добрата си форма. Затова порочният кръг не спира и модните мацки нагъват ли, нагъват… тоалетна хартия! Изтъкнатите кулинари и чревоугодници ще възразят, че подобна материя не става за ядене. Но родните модели са на обратното становище. Апетитът, който неминуемо възниква през времето им на глад и въздържание от нормални ястия, те потушават с поглъщането на откъслеци от хартията, с която би трябвало да си бършат задниците. „С каква цел все пак?” – ще попитате. Щом сте любопитни – макар и да засища глада, богатата на целулоза тоалетна хартия не съдържа калории, от които да се нашишкат кръшните нимфи.
Даниела Арнаут се е сблъскала отблизо с унищожителния глад. Причините за болестта й обаче се коренят в тежката депресия, която красавицата преживява след раздялата си с най-желания ни ерген, Бербатов. Болната от любов става анорексичка след продължителното си неядене и, както всяка друга, е убедена, че трябва да отслабне, защото е твърде пълна за кориците на списанията. Наплашващ фактор за моделката настъпва чак когато има голям риск за живота й. Тя се справя с проблема си, макар и почти фатално късно.
Не по-малко опасна страна на манекенския живот в България е проституирането. То идва постепенно и неусетно – като анорексията. Никоя майка или баща не биха пратили детето си спокойно да прави кариера в модния бизнес, знаейки, че то ще 
пропадне, ще се друса, ще се напива до безсъзнание и ще изпълнява извратеняшките капризи на някой богат дъртак. Но това се случва… А в началото всичко изглежда само цветя и рози, лесен път към върха, успех и известност. Тинейджърките, в почти невръстна възраст, предчувстват парите, бляскавите партита, мускулестите мъже. И започват работа като модели… Но залитанията им могат да бъдат на много страни. По-наивните биват увличани от красиви сравнително млади и изискани мъже, като стават техни „гаджета”. Дотук добре, но лошото е, че неминуемо „гаджето” започва да предлага момичето и на приятелите си. Бедната бъдеща „велика” манекенка няма друг избор освен да се продаде и да е любовница на всички.
Деградацията на българските манекенки е често благоприятствана от модните агенции. На пръсти се броят агенциите, които не предлагат манекените си за секс. Но другите над 800 са с основна цел да бъдат публичен дом. Даже и младежи се подбират за възрастните богати дами, които си търсят жигола. И е логично – хонорарите за едно ревю на модел са крайно ниски: 20-30 лв, считайки, че модните изяви на един за месец са към десетина. Е, как да преживяват миличките? Или ще си хванат някоя втора работа, или – по-вероятното – ще заработват по 300 евро на час чрез компаньонските си задължения. А тази тарифа е при най-несретните. Елитните проститутки се продават за не по-малко от 1000 евро. Макар и неморална, тази индустрия здраво се е вкоренила в страната ни.
Коментари чрез Facebook