Имало ли е парно и подово отопление в древна Плиска?

pliska01 podovo 300x168 Имало ли е парно и подово отопление в древна Плиска?

На табелата пише, че в Плиска е имало подово отопление

Докато славяните са си светели с борина в своите землянки и са дишали през сламка, скрити в блатата, прабългарите са се топлели на парно и подово отопление в първата ни столица Плиска, твърди проф. Божидар Димитров в своята книга за митовете в българската история. Използвахме това за повод да потърсим къде другаде се споменава това прословуто парно на аспаруховите съвременници.

bojidar dimitrov2 150x150 Имало ли е парно и подово отопление в древна Плиска?

Проф. Божидар Димитров

Плиска, първата ни сакрална столица, е открита не от българин, а от чеха Карел Шкорпил през 1898 г. Той прави първите археологически разкопки край тогавашното село Абоба (днес Плиска) и до такава степен се влюбва в откритието на живота си, че пожелава, когато умре, да бъде погребан там. Приживе предпочитал да го наричат Българина. Приел българско гражданство и се отказал от чешкото. Днес гробът му се намира близо до музейния комплекс в Плиска, пише И. Николов в „Уикенд”.

Плиска е  основана от хан Аспарух. Първоначално тя представлявала военен лагер, защитен с ров и дървени стени. Постепенно с военните победи на хановете се разраствала и ставала все по-пищна, красива и великолепна. Най-голям разцвет градът достига по времето на хан Омуртаг, хан Крум и особено

по времето на княз Борис I

Дървените крепостни стени били заменени с каменни. Дворците били издигнати от мрамор и гранит. Вътре луксът се допълвал от керамика, злато и сребро.

Плиска бил първият град в средновековна Европа където дворците имали „парно„. Звучи шеговито, но е факт.

Роби или военнопленници подгрявали водата в специални пещи. Водата била докарвана до пещите от две малки рекички, които протичали около града. От там водата, загрята до кипване, се транспортирала до дворците по специални топлоизолирани канали, наречени „хипокаусти“. Под подовете на стаите в дворците имало гъста мрежа от по-малки канали. Така топлата вода и парата отоплявали стаите. Това било тогавашното модерно „подово отопление„. Във вътрешния град са открити бани за хановете и боилите. Във външния град, където живеели предимно занаятчии и военни, имало обществени бани. В средновековна Европа от 7-и до 9-и век това било нещо непознато. Дори в Цариград стаите в дорците се отоплявали с камини или печки.

Когато през 811 г. завзел Плиска, византийският император Никифор I Геник Фока завидял на това гениално техническо постижение и в злобата си заповядал

всички дворци да бъдат опожарени

Ако съпоставим компютърната графична възстановка на двореца на Крум и тази на двореца на еврейския цар Давид заедно с храма на Соломон, ще видим пълна потресаваща прилика. Кулите, зидовете, оформлението на вътрешния двор, арките на колоните, че даже и формата на дяланите варовикови камъни съвпадат напълно. Странен е фактът, откъде хан Крум е имал скиците и плановете на еврейските дворци. Ерусалим бил доста далече от Плиска. Другият странен факт е защо българските ханове не са копирали архитектурата на Константинополските дворци Буколеон и Магнум, при положение че Цариград бил на „един хвърлей“ място…

Плиска съперничела по размери с Константинопол. Сухоземната крепостна стена на Цариград от Мраморно море до залива Златния рог била дълга 6 км. Източната и западната външни крепостни стени на Плиска били по 7 км всяка. Южната и северната били по 4 км. При положение че Плиска се простирала и извън крепостните стени, където живеело простолюдието – селяни, орачи, копачи, войници, роби и военнопленници. Във вътрешния град се ширели хановете и боилите, а във външния – военачалниците и занаятчиите. И Плиска по подобие на Цариград имал два вида крепостни стени, имитиращи стените на императорите Константин и Теодосий.

Архиепископският дворец бил шедьовър на средновековното архитектурно изкуство заобиколен от градини, паркове и манастири. Там се е издигала и Голямата базилика – най-голямата в Европа през 9 век след Константинополската „Света София“. Там княз Борис I приел учениците на Кирил и Методий. Там станало и покръстването на българската аристокрация. В скрипториума работели и превеждали книги от гръцки на старобългарски – Наум, Сава, Ангеларий и Горазд.

Голяма част от града е оцеляла като по чудо (както Акропола в Атина) до началото на XIX век. Но по нареждане на русенския валия Митхат паша

всичко било сринато до основи

и заличено. Вбесен от Кримската война, където турската армия губела от Руската империя и предчувствайки края на Османската империя, Митхат паша решил да унищожи из корен всякакви следи от гордата история на то-гавашната поробена рая. Камъните от крепостните стени били натрошени на чакъл и на него били положени траверсите на първата влакова линия в България Русчук-Варна. С големите каменни блокове от дворците на българските ханове Митхат паша изградил редица джамии и медресета. С тях били положени и основите на конюшните „Кабиюк“ около Шумен, където започнали да отглеждат расови коне за турската армия.

С тази варварска постъпка България загубила едни от най-важните си архитектурни паметници и артефакти.