Такава новина изтече в информационните средства тези дни. А тя може да стане факт още догодина, 2010 г, когато ще са президентските избори в Бразилия. Не е сигурно, че тя /информацията/впечатлява вече някого у нас, защото българите претръпнаха на фрапантни новости, които нямат ни най-малък принос към действителното им/ни/самочувствие и себеуважение. Така беше и с вестта за председателката на Юнеско от страна на Ирина Бокова, за Меглена Кунева, българки, за които Европа знае и говори, но у нас ни дъх не лъхва от полени. Хем сме безразлични, хем сме пропити от предразсъдъци и омраза към ближния.
Въпросната дама с баща чистокръвен българин и майка бразилка /дано не й направим антиреклама/ е с леви, комунистически убеждения. Иначе е шеф на кабинета на сега действащия президент Лула да Силва, който, нямащ вече право да се кандидатира за трети мандат, лично я е посочил като подходяща за бъдещ президент на Бразилия. Лидерът на управляващата Работническа партия Жозе Едуардо Дутра също е горещ привърженик на нейната номинация.
В момента бразилката с нашенски корен е втора по популярност сред кандидат-президентите в голямата Латиноамериканска страна.
Историята й би ни изглеждала малко по-необичайна от тези на емигрантските наследници, ако знаем например, че Русеф, преди да се появи на политическата сцена, е била партизански командир и борец срещу бразилската хунта. Баща й е емигрант, свързан някога с БКП. Живял е във Франция и Аржентина и накрая се установява в Бразилия. Съпругата и дъщеря му носят едно и също име – Дилма. От родителя си бъдещата кандидат-президентка се е научила да чете много.
Любопитен спомен от нейното детство е запознанството с голямата българска поетеса Елисавета Багряна. Тя гостува през 1960 г на семейство Русеф, когато е на конгреса на международния ПЕН-клуб в Рио де Жанейро. След това Багряна живее цял месец в дома им в Белу Оризонте“. По-късно Багряна ще посвети стихотворението „Шепа сняг“ на баща й.
Биографията на тази жена е невероятна за нашите съвременни условия, в които съвсем други герои и ценности са на почит.
Най-поразителна е бойната част от животописа й. Дилма Русеф ръководи лявата партизанска групировка „Палмарес“. През 1969 г. ръководената от нея група извършва обир в резиденцията на губернатора на Сао Пауло – Адемар де Барос, който е протеже на хунтата и един от най-корумпираните хора в Бразилия. С част от задигнатите 2,5 милиона долара тя подпомага бразилци, емигрирали в чужбина заради политическите гонения. Властите успяват да заловят г-жа Русеф и тя прекарва три години в затвора, където е подложена на психически и физически тормоз.
Излязла на свобода, тя завършва икономика, защитава и докторат. Била е секретар по финансите в град Порту Алегре и министър на мините и енергетиката на щата Рио Гранде ду Сул. На 1 януари 2003 г. оглавява федералното министерство на мините и енергетиката на Бразилия, която е световен лидер в добива на желязна руда и един от бъдещите най-големи производители на петрол. На 21 юни 2005 г. бразилският президент Лула да Силва назначава Дилма Русеф за началник на своя кабинет.
Коментари чрез Facebook