Етикети: Ангел Марин, помилване, Яне Янев
Бившият вицепрезидент иска комисия да докаже, че помилваните убийци били болни или умиращи
Вицепрезидентът на Първанов призова да се организира комисия, която да провери всички случаи, в които опростил присъди.
Ангел Марин разясни, че разглеждал случаи, когато някой изтърпява наказание по една присъда и е частично помилван за остатъка по нея. Понякога се случвало същият да излежи присъда по друго престъпление. Никога не е опрощавал присъдата преди съдебно окончателно решение.
Наистина са постъпвали молби от хора, които още не са започнали да изтърпяват своите наказания, но от канцеларията на Марин ги отхвърляни без дори да се разглеждат.
Бившият вицепрезидент бил засегнат от отправените крайно неоснователни упреци, свързани с помилването. Той разглеждал опрощаването на присъда като извънреден и изключителен способ за упражняване на висша държавна милост, но не и инструмент, чрез който се помилва който и да било, без да е влязла в сила присъдата.
По-голяма част от решенията за опрощение на наказанията на дилъри на дрога били свързани със закона от 2006 г. Тогава българското законодателство се хармонизирало с европейското и срокът на някои присъди бил намален по силата на новите разпоредби.
Най-честите основания за помилване били сериозни здравословни проблеми. Ангел Марин разказва, че възприемал за основателна причина за опрощаване на присъда, когато осъденият е неизлечимо болен и го очаква близка смърт. Бившият вицепрезидент нямал абсолютно никакви притеснения от каквито и да било ревизии на дейността му. Не се чувствал виновен нито пред съвестта си, нито пред закона.
Генералът осветли някои любопитни подробности касаещи правомощията му. Високопоставени политици, включително и депутатът Яне Янев, който пръв го посочи за безпринципен, идвали да молят за неоснователно помилване. Такива ходатайствания и нагли искания категорично били отхвърлени. „На топло” лежали доказани и осъдени престъпници, като сред тях били и осъдените за убийства.
Казвам се Пламен Макавеев и съм адвокат от София. Водя дело в Административният съд за обявяване нищожността на Указ издаден от вицепрезидента Ангел Марин през втория мандат на президентската двойка Първанов-Марин, точно поради липсата на правомощия в този период от време у последния да издава укази по българското гражданство, помилванията и други такива изрично изброени в чл.104 от Конституцията. Не мога да разбера защо в публичното пространство се обсъждат само два въпроса : дали вицепрезидента Ангел Марин е имал правото да помилва и кои хора са били помилвани. Защо не се потърси отговор на въпроса, дали за вторият им мандат президента Първанов е прехвърлил по реда на чл.104 от КРБ на вицето си Марин правомощията по чл.98 /защото обикновенно всички тези правомощия се прехвърлят от президентите, за да имат работа вицетата, а не да чакат да им уволнят началника или той да умре/. След като няма такъв указ за втория мандат на президентската двойка /а това е видно както от сайта на президентството, в раздел „Правомощия на вицепрезидента” още стои текста, че такъв указ има само за първия мандат на Първанов-Марин, така и от официалното удостоверение издадено ми от Президенстката администрация по искане на Съда/, то следва че всички актове на вицепрезидент Марин по този конституционен текст са НИЩОЖНИ и не пораждат правни последици ! Правен нихилизъм е твърдението, че имало някаква правна категория „продължаващ мандат”, който е отречен с две решения на Конституционния съд под №№ 2 /13.12.1991 г. по к.д.24 /91 и № 13 /15.12.2010 г. по к.д.12 /10 г. Учуден съм от приписването на изявления на вицепрезидента Маргарита Попова /за която знам че е перфектен юрист/, че ако указът не бъде открит, това би бил много неприятен формален пропуск, който може да доведе до правен хаос във връзка с хората, които Марин е помилвал или на които е дал гражданство (14 000 гражданства са били дадени само за миналата година), т.е. може да се окаже, че те са незаконни. Както и че дори да се окажело, че указ няма, нещата “ще останат такива каквито са, иначе представяте ли си какъв правен хаос… Много е неприятно, много неприятно в чисто юридически план, ако такова нещо е било пропуснато да се направи, но администрацията на президента… Няма неприятен формален пропуск, а просто издадените през втория му мандат като вицепрезидент от Ангел Марин укази по чл.98 от Конституцията са НИЩОЖНИ административни актове. Поради това тези укази за Правото, от момента на издаването им не могат да пораждат правни последици, тоест, те са едно правно нищо. Независимо от това, обаче за издаването на всеки един Указ е проведене съответната процедура, има комплектовани документи, само за Правото го няма крайният акт – Указа. Според мен, не може да настъпи правен хаос, а тъй като познавам вицепрезидента Маргарита Попова като крайно дейна натура, предполагам, че ще разпореди да й се осигурят повече химикалки за подписване на многобройни законово допустими укази /не може да се издават нови укази за лица, за които е настъпил определен давностен срок, за починали лица и други подобни/. С подчинените й юристи ще преглежда всяка една конкретна преписка и за тези от тях, които са безспорно съобразени с Правото и Морала, ще разпорежда да й се разпечата от съответния компютър указа на съответния Човек /предполагам да не са ги писали на пишеща машина/ и сменяйки номера и датата на този акт, ще го подписва и съответно валидира към настоящия момент фактическото състояние касаещи конкретния Човек по указа. При съмнения за законосъобразно издаване на определен Указ, вицепрезидента Маргарита Попова може отново да свиква съответната комисия и преразглеждане на конкретния съмнителен случай. Но първо като действие Президента Росен Плевнелиев, следва да извърши да извърши следното : да изиска официална справка от длъжностното лице регистрирало указите на Президент Първанов и установявайки, че НЯМА издаден от последния указ за делегиране на правомощията му по член 98 КРБ на вицепрезидента му Марин, да издаде свой указ за обявяване за НИЩОЖНИ на всички укази издадени от вицепрезидента Ангел Марин в периода 19 януари 2007 г. до 22 януари 2012 г. Точно за това съм помолил президента Плевнелиев със заявлението си с вх.№ 92-00, дело № 33 от 24.01.2012 година. Ако това не се случи и съдбите на хората свързани с издадените от вицепрезидента Марин през втория му мандат укази, останат висящи, Обществото за пореден път ще разбере, че в България нещата не се решават по Законосъобразност, а по целесъобразност – тоест, не според Правото, а според Човека, на който трябва да му се реши проблема. Но това човечеството го е гледало от векове в дейността на Инквизицията, Нацизма, Сталинизма и други „човеколюбиви” доктрини. Точно тук ще се прояви доблестта на президента Росен Плевнелиев да приложи Правото, с които си действия ще потвърди декларираните от него идеали към принципите на Правото ! Давам правото на всеки да ме цитира в публичното пространство, без да претендирам за авторски права или нарушения на лични права, тъй като фактите са общоизвестни.