Разкрития – новини, последни новини, новините днес

Ще нося на редактора портокали в затвора, там момчетата много ще му се зарадват

- Казват: Който е повел война срещу медиите, а губил. Вас какво ви мотивира и какви са очакванията ви за изхода?

- Много работи се говорят, но т.нар. „вестник” Струма не е никаква медия. Това е едно жалко провинциално „издание“ (изчадие е по-точна дума), в което редовно се публикуват врели-некипели, непроверени слухове и пълни лъжи като уж достоверна информация. Очаквам, че ще спечелим делата, защото можем да докажем, че т.нар. „вестник” Струма е публикувал невярна информация без да се проверяват източниците, като изобщо не са се свързвали с мен, освен за една от статиите (13.09.2011), за която дадох интервю. Можем да докажем и че са ми приписали престъпление, което не съм извършил, а за това „вестникът“ носи отговорност по НК.

В т.нар. „вестник“ Струма може да се публикува почти всичко, ако си платите за услугата. Като пример давам само една абсолютно измамна публикация два дни преди първия тур на изборите през 2011, в която се твърдеше, че по официални данни на ЦИОМ води един кандидат-кмет на Благоевград, а такива данни нямаше. На следващият ден беше публикувано опровержение, защото ЦИОМ заплашиха „вестника“ със съд. Очевадно е, че този кандидат-кмет си беше платил за измамна публикация. Това не е изолиран случай. Публична тайна е в Благоевград, че срещу определена сума за всеки ще пишат хубави неща, и това беше потвърдено от „репортерка“ във „вестника“, която познавам лично. Същата „репортерка“ ми каза, че ако почнат да пишат гаднярски неща за някого във „вестника“, значи трябва да отиде да плати рекет на „редактора“, за да спре с мръсотиите и да публикува положителни неща.

- Какво конкретно ви ядоса в публикациите на „Струма“?

- Мен лично ме вбесиха с няколко статии пълни с фактически грешки, тенденциозно и злобарско представяне на случки, и чисти измислици. След една абсолютно измислена публикация за мен в този „вестник“, аз отидох в рекламния офис да питам „редактора“ как си позволява да пише, че съм заплашвал някого с убийство (това е престъпление), без изобщо да ме попитат дали това е вярно. Красимир Евлогиев Илиев ми отговори в присъствието на Анелия Десподска: „Ама, ние сме медия, господине! Не е наше задължение да проверяваме фактите, а да отразяваме позицията на гражданите!…“ Аз бях направо погнусен от тази история, защото след тази публикация много хора почнаха да ме третират като луд и даже ми беше забранено да влизам в магазин, в който преди това бях редовен клиент. Точно заради такива вбесени хора като мен, в този „вестник“ повечето от имената на „журналистите“ са измислени, за да може когато потърсим „журналистите“ в „редакцията“ да казват, че ги няма. Евгени Петров, например, е измислено име на журналист, а това всъщност е „псевдоним“ на Красимир Илиев, „главния редактор“ — той лично си призна, че е писал статията срещу мен под това име, без никакъв срам.

„Журналистите“ в този „вестник“ редовно използват няколко имена и това е потвърждавано от работеща там „репортерка“. Става въпрос за Станислава (Стела) Чорбаджийска, но знам подобни истории и за други работещи във „вестника“ „журналистки“. Миналото лято се запознах с нея случайно по интернет (първо на елмаз, после скайп и фейсбук) и започнахме да поддържаме контакти. Виждали сме се на кафе да обсъждаме политиката в града и някои публични личности, за които тя пише и знаеше, че познавам. Като пример само давам Светослав Зашев, един бивш общинар, когото познавах чрез моя бивша приятелка – Стела беше писала няколко статии за него и много държеше да знае повече за далаверите му. Имаше и някакви нейни лични подбуди, заради търкания с бивша колежка, Йона Мавревска, която беше любовница на Зашев. Стела ме е разпитвала и за митниците, както и за живота ми в САЩ и предложи да публикува интервю с мен, защото искала да ме включи в някаква рубрика за завърнали се от чужбина хора (май се казваше „Лица”). Най-интересното беше, че тя ме търсеше постоянно, правеше се на заинтересована от мен като мъж, и една нощ ме покани „на гости“ към 4 сутринта… Нямах нищо против малко креватни лудории с едно хубавичко 23-4 годишно маце и, разбира се, отидох у тях да си „поговорим“ след клуба (Пиано Бар). Пак се започна с обсъждането на политиката и статиите, които искаше да пише по информация предоставена от мен, след което си легнахме уж да „си починем“… Като станахме, тя продължи с разпитванията докато пихме сутрешното кафе, след което си тръгнах. Беше се похвалила на колежка журналистка, че е била доволна от посещението, а известно време след това започнаха да излизат публикации за мен във „вестник” Струма, както и статиите за хората, които бяхме обсъждали със Стела.

- Отличава ли се с нещо конкретно в. „Струма“ от останалите български издания?

- Определено, отличава се от коректните издания по доста показатели, макар да не съм особено впечатлен и от водещите медии. Т.нар. “вестник” Струма е известен в Югозападна България като „платен плювалник“ и много хора не му вярват изобщо, но още има доста заблудени читатели (обикновено от предишните поколения), които приемат публикациите за верни, защото си въобразяват, че „медията“ е коректна. Това не е така, за съжаление. Срещу тази „медия“ са спечелени доста дела, но доколкото ми е известно никой не е успял да измъкне и стотинка, защото сметките им са така завъртяни, че това е невъзможно. Ако спечелиш дело, просто се нареждаш в листата на чакащите обезщетение и всичко свършва дотам.

- Оставам с впечатление, че смятате, че срещу вас има целенасочена кампания. Защо смятате е тази кампания и кой я провежда?

- Не бих казал, че срещу мен има кампания, но имаме съмнения, че някой (освен собствениците на „вестника“) има интерес да се публикуват гадории за мен и си плаща за услугата. Когато се извършват такива услуги се плаща на ръка и обикновено не се знае кой точно я е поръчал. Знам, че има хора, които ми имат зъб по политически и други причини, като Антон Сираков, например. След като отмених една прес конференция през август 2011, той беше споделил по телефона със Струма и Инфомрежа, че съм бил искал пари от „партията“ Нова Сила за кандидат-кметската кампания, а всъщност беше точно обратното – Константин Костов (Тино) и Владимир Живков ми искаха пари непрестанно и то доста големи суми, защото те ме били „издигали“. Всъщност, аз никога не съм бил и член на „партията“ им, а това си беше чиста схема за измъкване на пари, която те се опитаха да приложат, но не им мина номерът. В една от статиите за мен се спомена и столичния „бизнесмен“ Пламен Миронов (с прякор Дон Пако), който ме запозна с Тино Костов и Антон Сираков, като дясна ръка на Алексей Петров, но аз лично се съмнявам че въпросният „бизнесмен“ има нещо общо с бившия кандидат-президент.

Антон Сираков, Тино Костов, и Пламен Миронов многократно бяха споменавали Алексей Петров, сякаш им е покровител, но според мен го използваха по-скоро като някакво плашило. А, между другото, Пламен Миронов не е никакъв бизнесмен, а обикновен мошенник на дребно и едро. Дадох му капаро за един часовник, който трябваше да ми уреди на преференциална цена, но такъв не беше доставен. Когато си поисках парите обратно, Пламен почна да заплашва с прокурори и мутри, и беше пусна официално оплакване, че аз съм го бил тормозил и такива глупости. Не знам защо изобщо му се връзва някой на тоя герой, според мен той трябва да бъде осъден за редицата незаконни дейности, в които се опита да ме замеси.

- Имате ли врагове в Благоевград?

- Има и хора в Благоевград, които са казвали открито, че не ме понасят – Владимир Елезов и ГС „ЕКИП“, например. Тези хора по някакви си техни причини се бяха заблудили, че ще ги подкрепя на изборите, но след като разбрах, че защитават корпоративни интереси и разчитат на чужди пари за да спечелят (предимно на бившия кмет, ренегата Паскалев), аз реших да подкрепя кандидата на БСП. ГС „ЕКИП“ бяха вбесени до такава степен, че дори се стигна до заплахи от техни приятели, поддръжници и функционери, и се наложи да се намесва полицията (подавал съм жалба вечерта преди първия тур на изборите). Сигурно има и други хора, които ми имат зъб, поради факта, че открито защитавам правата на ромите и имам доста приятели в гетото на Благоевград. По едно време беше плъзнал слух, че с тях се занимаваме дори с наркотици и кражби, а това са абсолютни врели-некипели. Никога не съм се занимавал с такива истории.

Расизмът в България е много сериозен проблем и води до такива заблуди, на които дори родителите ми се подадоха. Предубежденията за ромите специално са абсолютни глупости, защото повечето от тях са си много свестни и рационални – те просто се дразнят от отвратителното отношение към тях, защото мнозинството „българи от български произход“ ги смята за хора от втора ръка. Расовата сегрегация не е само българско явление, но малко хора в България го осъзнават и реагират първосигнално на етническите търкания. В САЩ тези неща са отживелица отдавна… Аз съм живял и в „гето“ там, имам и дете от афро-американка, но за много хора в България това е срамно. За мен не е.

- „За всяка грешка има прошка“. В името на какво сте склонен да простите на хората, които искате да съдите?

- Аз не прощавам и не забравям. Нищо не може да ме склони да „простя“ на т.нар. „вестник“ Струма това, че заради техни „публикации“ родителите ми са убедени, че съм луд. Те са от онази генерация, която сляпо вярва на медиите, без да се замисля, че редовно се публикуват пълни измислици в издания, които се представят като източници на информация, а всъщност само генерират „новини“ за да пълнят страниците на „вестниците“ (таблоидите). Само пълното унищожение на този „вестник“ и изплащането на дължимите обезщетения за имуществените и неимуществените вреди, които тези олигофрени ми нанесоха ще ме задоволи. Много ще се радвам да видя Красимир Евлогиев Илиев, главния „редактор“, зад решетките – ще му отнеса и портокали даже, за да се изгавря с него. Предполагам, че много ще му се израдват момчетата, които е описвал като престъпници в подопечния му „вестник“. Когато му счупих пишещата машина след скандал в рекламния офис в Благоевград, той извика полиция и с „колегите“ в „редакцията“ измислиха някаква история, че съм ги бил заплашвал. Нямаше такова нещо, просто ме издразни с това, че ми каза да го съдя колкото си искам, той пак щял да си пише за мен, и аз побеснях. След сигнала в полицията, аз съвсем доброволно си отидох в управлението, защото знаех, че са ме обявили за издирване сякаш съм някакъв особено опасен престъпник. В ареста имаше няколко момчета от ромски произход, които ги бяха прибрали без причина, а един от тях спомена, че е трябвало да счупя тая пишеща машина от главата на „редактора“ на т.нар. „вестник“ Струма защото са публикували един куп глупости за него в таблоида. Честно казано, съжалявам, че не го нашамарих това лайно „редактора“, но има време… Ако ме ядоса пак и това може да стане, и доколкото знам не съм единственият с такива желания. Пребиван е неколкократно, но все още се заблуждава, че е недосегаем. Е, да, ама не.

- Основните неща, които пишат за вас са следните: Отказвате да работите в митницата заради мизерната заплата, която не отговаря на ценза ви. Зарязвате предизборната си кампания с есемес и тормозите шофьори на пътя. И не на последно място – отправяте заплаха за убийство. Как ще коментирате изброеното?

- Вече съм писал и говорил доста за митниците, които аз смятам за една жалка институция. Времето прекарано там беше абсолютен кошмар и само затвърди мнението ми за митничарите, които всъщност не понасям откак се помня. Не съм зарязал предизборната ми кампания, просто уведомих Антон Сираков, че измислената му „партия“ не ме вълнува по очевадни причини. Не исках кандидатурата ми да бъде издигната от алчни, корумпирани идиотчета като него – той и шайката му са псевдо-политици, които влизат в играта да изкарат парички. Волен Сидеров е същата работа и неслучайно е бил наставник на Сираков преди да се скарат за пари. По въпроса с „шофьорите“, които съм бил заплашвал наскоро излезе опровержение в т.нар. „вестник“ Струма (07.01.2012), но този брой не беше публикуван на интернет страницата им. Става въпрос за един луд таксиджия, който е бившо гадже на моя приятелка – тоя малоумник ми прави мръсно вече месеци, пускал е куп измислени жалби срещу мен и е съчинил доста истории за неща, които никога не са станали. Гонил съм го веднъж с едно дърво пред входа на полицията, а при второто ни стълкновение ударих с юмрук стъклото на таксито, което беше спряло на светофара на бул. „Джеймс Баучър“ в Благоевград – и двата случая бяха провокирани от него и то с ясната цел да има за какво да ходи да се плаче на полицаите. Тоя лумпен е главният инициатор на делото, което прокуратурата в Благоевград води срещу мен, но сам се набута като наговори един куп лъжи в съда. Би трябвало да се нареди проверка за лъжесвидетелстване, но това не е в интерес на прокурора, защото така той ще се изложи жестоко. Спечелих делото на първа инстанция, но прокурорът е протестирал, така че продължаваме в Окръжния Съд. Не виждам как ще го спечели това дело, ама в България всичко е възможно, затова възнамерявам да съдя държавата в Страсбург и ще направим каквото е необходимо за да бъде уволнен този некомпетентен прокурор. Нямам никакво желание да плащам данъци и глоби, за да издържам некадърни и често корумпирани държавни служителчета, които едва се справят с работата си.

- Кажете няколко думи за себе си. Ако може и някои в личен план, за да ви опознаят хората.

Не обичам да говоря за себе си и нямам желание личният ми живот да се разисква в медиите.