Методи Андреев: Симеон Сакскобургготски е автор, а не жертва на „Тайните досиета на царя“

За бившия председател на комисията по досиетата Методи Андреев няма тайни относно секретните документи на службите. Един от малкото, които говори аргументирано с имена и партии. След дълги години работа, експертът изразява своето становище относно „Тайните досиета на царя“.

В интервю пред медиите, бившият председател на комисията по досиетата Методи Андреев разказа скандални случки и факти около личността на Симеон Сакскобургготски. Цитирайки политически партии и имена, той не се поколеба да снеме привидното наметало на царската особа и да извика: „Царят е гол!”. На дълго и широко Андреев разказа за прословутите царски досиета, за интригите и шпионажа, за които Симеон Сакскобургготски е знаел. Макар да се прави на жертва на системата, самият той е бил системата. „Тайните досиета на царя” са му били добре познати, защото не само ги е чел, ами и ги е съставил. Знаел е кой и защо го следи и е мълчал, защото това са правилата на играта.

На въпрос „Как е оцелял Симеон в тази пропита от шпионаж и интриги среда?”, Методи Андреев заяви:

„ Смятам, че действително близкото обкръжение на царя е било наситено с хора, свързани с Първо главно и с 6-то управление на ДС. И царят е знаел за това, защото това е било част от играта, част от нейните правила. Този „сценарий“ говори за поети взаимни ангажименти и от двете страни – от страна на царя и от страна на службите. Логиката е простичка -ние /службите/ ще те протежираме, ще ти даваме възможност да живееш добре, но за сметка на това ти не трябва да имаш никакви тайни от нас. Това непрекъснато следене е нещо като гаранция за лоялност. Знаеш, че си непрекъснато сканиран, но го приемаш, за да покажеш лоялност. Значи този човек е или много глупав, или просто е знаел, че тези хора са агенти. Царят не е ги е изгонил от обкръжението си, въпреки че навярно е знаел за тях. Факт е, че царското семейство напуска България незасегнато от революционните промени. Единствената „вреда“ върху тях е референдумът от 1947 г., който ликвидира монархията. Но това е политически процес, който отделни личности не могат да спрат. Забележете- новата власт, новият режим има отношение на симпатия към царското семейство. Това се доказа и от оперативната разработка „Паразити“. Там се проследява царската фамилията до 1985 г., след което делото е спряно. В „Паразити“ ясно се вижда – офицерът от ДС, който е бил зачислен към царската фамилия, пише, че на младини царицата майка Йоана Савойска, която е италианка, е симпатизирала на комунистите. Това го пише буквално. Тази царица не осъжда революционните промени, преврата на 9-ти септември 1944 г., тя не осъжда референдума от 47 година. Едва ли не царицата смята смяната на властта /падането на монархията/ за нормално. Единственото, което тя не е харесала, е, че този преврат се е случил по революционен начин. Йоана Савойска няма отрицателно отношение към политическите промени, които са извършени от комунистите тогава. Лелята на царя също е била една много народна жена. Цялото царско семейство е възпитавано в дух на социалдемокрация, в духа на левите идеи, в което няма нищо лошо. Точно с тези „детайли“ може да се обясни отношението на комунистическата власт към царското семейство. Не напразно нареждането на Сталин:
„Не закачайте царчето“, е толкова известно. То е показателно.
И сега е много смешно да се мисли, че един лидер на една конституционна система, каквато е била монархията, може да не представлява интерес за службите и да остане извън полезрението им. Напротив – службите до голяма степен са отглеждали, създавали са Си¬меон Сакскггобургготски. Защо? Защото той е носител на цяла една епоха. Хора /като царя/ са необходими на всяка уважаваща себе си разузнавателна служба. Защото в него е инвестиран страхотен ресурс. Той е изключително интересен като обект за сътрудничество за бившите служби- и български, и съветски, още повече, че той не би имал идеологически терзания, тъй като е бил с леви убеждения. Затова и в предишните ни разговори ви казах – смятам, че на въпроса дали той е бил вербуван може да се отговори само когато се видят документите. Но че царят е знаел, че е обект на специално и голямо внимание от страна на комунистическите служби – за това спор няма. Той е знаел това. В същото време, един преследван човек, за какъвто се представя той- когато стана премиер на България започна да търси така наречено от него помирение между хората от ДС и тези, който те са разработвали /техните жертви/. Аз лично имах разговор със Симеон Сакскобургготски. Цялата комисия се срещнахме с него.
Както е редно, когато той стана министър- председател, нашата комисия беше поканена в неговия кабинет в Министерски съвет. Там разговаряхме, а член на комисията му подари архивна снимка, на която Симеон е с леля си. При срещата възникна, да не казвам спор, но се отвори диалог между мен и царя. Той каза: „Добре Андреев, вие смятате ли, че истината, която е в архивите, е полезна?“ Казах: „Г-н премиер, истината винаги е полезна.“ „Да, де, ама това не е цялата истина. На мен ми казаха, че има много унищожени архиви“- отвърна той. Казах: „Г-н премиер абсолютната истина е философско понятие. Капо такова то е обект на изследване на много философски школи. „А как виждате вие помирението“- пита той. Ставаше реч за помирение между комунисти /или хора с досиета/ и останалите. „За да има помирение, трябва да има някой, който да прости на някого. Това значи, че на този, на който ще прощаваме ние, трябва да знаем да какво му прощаваме. Защото не всичко може да се прости, г-н премиер.“ Моята теза е, че една нация може да даде прошка на своите мъчители. Всеки народ би трябвало да знае много добре историята си. Това беше разговорът ни със Симеон. Знам, че той лично е разпоредил закона и комисията да бъдат ликвидирани. За целта дори е подготвена специална група от юристи, имало е хора от министерство на отбраната, от министерство на вътрешните работи и трима представители на парламента. Те са били тези, които е трябвало да намерят начин как да се закрие комисията. Няма спор, че царят е дал нареждане. Това го знам от Владимир Дончев.
Човек, който иска да направи помирение, не постъпва така /закрива комисията по досиетата/. Нормално е първо да поиска изясняване на всички исторически факти, свързани с този период, за да се научи истината, за да се знае кой на кого ще прощава. Защото не всичко може да бъде простено. Как постъпи царят- чрез неговото политическо разпореждане беше прекъснато действието на Закона за достъп до документите на бившата ДС, а комисията беше изгонена по един срамен начин на 21 януари 2005 година от нейната сграда. Един преследван от службите човек не може да бъде толкова близък приятел със своите мъчители.
Симеон е близък с Бриго Аспарухов. Искаше да го направи съветник по националната сигурност. Симеон е близък с ген. Любен Гоцев, който още през 1995 г. ходи в Мадрид, самият Гоцев признава това. Дори, ако си спомняте Любен Гоцев беше един от официално признатите съветници на царя и той много често ходеше във Врана. Това е факт. Никой не криеше, че- Любен Гоцев и царят освен официалните срещи имаха и съвсем други /неофициални/. След това – Симеон прави бизнес с известен агент на ДС, за който има съмнение, че е бил агент и на КГБ. Говоря за Атанас Тилев. Нещо повече- Атанас Тилев дава на Симеон процент от своето застрахователно дружество. За какво прави това, поради каква причина?! Да не забравяме, че царят се е занимавал с една много деликатна дейност, каквато е оръжейният бизнес. Ако вие се интересувате и желаете да научите истината за този негов период може да отидете в комисията да поискате де¬лата за оперативна разработка, които се намират не в архива на МВР, а в архива на НРС. Това с бившето Първо главно управление на ДС. По думите на Цвятко Цветков, а той знае какво говори- има 50 сантиметра дебели папки за царя. В тях, според Цветков, има доста интересни неща за Симеон. Те, забележете, са получени като информация от френските специални служби. От тях става ясно за този „деликатен“ оръжеен бизнес на царя. “

Бившият председател на комисията за секретните документи проговори, „Тайните досиета на царя“ направо крещят, а Симеон Сакскобургготски тъне в мълчание.